Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за изкуството на Антон Диков

„Изкуството на Антон Диков прави чест на родината му, изпълнението му се отличава с прекрасна школа, свежест и благороден стил”
                                                                                            Емил Гилелс


Антон Диков е роден на 29 юли 1938 г., в семейство на музиканти. Баба му, Райна Ковачева е завършила оперно пеене в Петербургската консерватория и е един от основателите на Пловдивската опера. Майка му – пианист и педагог е възпитаник на немско-австрийската школа.
През 1961 г. завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” в класа по пиано на проф. Люба Енчева, а четири години по-късно специализира във Франция при едни от най-големите музиканти в света, пианистите Надя Буланже, Артур Рубинщайн и Робер Казадесю.
През 1949 г., само на единадесет годишна възраст, Антон Диков блясва с яркия си талант на Първото общобългарско състезание за деца и юноши, където получава похвална грамота. На второто издание на конкурса, само три години по-късно, получава специалната награда на Съюза на българските композитори за най-добро изпълнение на българска творба. Започва активно да концертира на 15-годишна възраст (през 1954 г.). Не закъсняват наградите на едни от най-престижните международни конкурси, сред които: „Лист” (Будапеща, 1956), „Чайковски” (Москва, 1958), „Кралица Елизабет” (Брюксел, 1960), Международния конкурс за пианисти (Рио де Жанейро, 1962), „Маргарита Лонг” (Париж, 1963), носител е на Награда за най-добро изпълнение на Бах на конкурса „Хенриет Коен” (Лондон, 1960)…
От 1962 г. е солист на Софийската филхармония. Нееднократно концертира в почти всички европейски страни, в САЩ, Латинска Америка, Япония и Корея. Свири с международно известни оркестри от Санкт Петербург, Москва, Париж, Брюксел и Прага.
Името на Антон Диков несъмнено се свързва с трима композитори. Самият той в почти всички свои интервюта, не крие голяма си слабост към тях. Това са: Бах, Бетовен и Брамс, или както шеговито ги нарича – „трите Б-та”. „Свиря автори, които усещам, творби в които се чувствам уверен. – споделя Антон Диков – Нищо, че са много свирени. Разбира се, в различни етапи от своята работа човек открива или преоткрива някои композитори...”
Едно от големите постижения на музиканта е интегралът на всички творби за пиано и оркестър на Бела Барток, които пианистът изпълнява със Софийската филхармония под диригентството на Димитър Манолов. Това е вторият известен в Европа интеграл на Бартоковите творби, след този на Геза Анда и Ференц Фричай през 1960 г. Всъщност Антон Диков е първият изпълнител на концертите на Барток в България.
Изявеният български пианист има още едно голямо постижение – през 1981 г., в две поредни неделни матинета, осъществява интеграл на концертите за пиано и оркестър на Бетовен. Първо в София, после и в Хавана, с което се налага като тънък познавач и тълкувател на клавирната музика на Бетовен. По-късно записва компактдиск с концертния интеграл, който се продава по цял свят. С петия концерт Диков достига своеобразен рекорд – изпълнява го над триста пъти с различни оркестри у нас и в чужбина.
Огромният репертоар на музиканта обхваща творби от епохата на барока до наши дни. Впечатляващо е, че въпреки честите си концертни изяви с различни програми, Антон Диков винаги е свирел наизуст! Той е и един от най-проникновените интерпретатори и популяризатори на българската клавирна музика. „Паметни” наричат музиковедите, изпълненията му на втория и третия концерт от Веселин Стоянов, на Третия концерт от Панчо Владигеров, Клавирните концерти на Димитър Ненов и Марин Големинов, клавирната партия в Кончертогроссо за струнни ударни и пиано на Константин Илиев...
Проф. Антон Диков е бил един от най-изтъкнатите и обичани преподаватели в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. Признание за изкуството и авторитета му са както майсторските класове, така и поканите да бъде в жури на едни от най-големите клавирни конкурси, като: „Шопен” (Варшава, 1975, 1990), „Лист – Барток” (Будапеща, 1976, 1981), Болцано (1977), „Маргарита Лонг” (Париж, 1979), „Бетовен” (Виена, 1985), „Ван Клайбърн” (Форт Уърт, САЩ, 1985), „Чайковски” (Москва, 1990). Дългогодишен председател на жури е и на Международния конкурс „Панчо Владигеров” в гр. Шумен.
Умира в катастрофа през 2004 г. на 66 годишна възраст.
В петъчната музикална вечер на програма „Христо Ботев”, посветена на българския пианист, ще звучи музика от Й. С. Бах, Л. Ван Бетовен, Фр. Шопен, Ф. Лист, Р. Шуман, Й. Брамс, Б. Барток и В. Стоянов.

петък, 27 декември, от 19.30 часа
По публикацията работи: Агнес Данкова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени