Милена Димова: Фантазираше ли в детството?
Венета Василева: Моите фантазии и тогава бяха в посока на моделиране и конструиране на дрехи. Още тогава се опитвах да сътворя някакви дрехи - явно съм имала пространствено виждане за тях, защото бях седемгодишна, когато отварях шевната машина на майка ми и тайно шиех. Веднъж така се захласнах, че развалих една нейна официална блуза, подарък за 8 март, за да си ушия бански. Опита ми не беше успешен, отнесох много забележки от страна на родителите си, но това не ме отказа.
После започнах да шия дрешки на по-малката ми сестричка - тя за мен беше една жива кукла, обличах я, събличах я, организирах й ревюта, така, че тя беше моят първи модел и манекен.
Милена Димова: Кой формира в детето вкуса към естетика?
Венета Василева: Вкуса се формира от родителите - майка ми възпита у мен естетическото чувство и съчетанието на цветовете.
Обаче и ролята на учителя също е изключително важна, за да възпита естетика у детето. Учителят трябва да изглежда добре, за да възпита вкус у детето и достойнство. Ние носехме униформи навремето и в това не виждам нищо лошо. И днес най-добрите училища имат специални облекла, които показват идентичността на училището. Но униформите трябва да бъдат естетични. Детето, а после и ученикът трябва да са чисти, прилежни и достойни.
Милена Димова: Казваш, че успехът е в детайла. Това ли е най-важното за теб в работата ти на дизайнер?
Венета Василева: Да, всичко трябва да е много изпипано и премерено в едно цяло, за да може цялото да изглежда добре. Така е и в живота, не само в модата.
Милена Димова: Използваш думата достойнство. Кой ни учи на достойнство?
Венета Василева: Родителите в детството. За да бъдеш достоен човек, трябва да си добър човек. При мен щастливо обстоятелство е, че имам прекрасни родители, които ме възпитаха достойно и на достойнство.
Милена Димова: На какво ти ухае детството?
Венета Василева: На уют, на чистота, на приказност. Моите родители бяха едни нормални, но достойни хора. Изключително трудолюбиви, хора с принципи, добри във всяко едно отношение. Майка ми беше продавачка в текстилен магазин, нейната работа като че ли ме е провокирала да се докосна още като дете до различните платове и да ми развинтят фантазията в посока мода. Мога да кажа, че детството ми ухае и на моята детска фантазия.
Милена Димова: Какви са цветовете на твоя живот?
Венета Василева: Моите любими цветове са синьо-зелено. Аз като зодия съм риби, може би и това определя любимата ми палитра. В тях се чувствам най-добре. Казват, че тези цветове успокояват и уравновесяват човека, който ги носи. Мисля, че съм уравновесен човек. Аз съм вече на 55 години, нормално е да съм уравновесена, но си оставам и изключителна емоционална.
Милена Димова: Как би се описала като дете в детството - малката храбра шивачка?
Венета Василева (смее се): Завършила съм изобразително изкуство и много рисувах в детството. Рисувах принцеси и те винаги бяха с много пищни и цветни рокли.
Милена Димова: Пазиш ли приятелства от детството?
Венета Василева: О, да пазя такива детски приятелства! Не се виждаме често с тези мои приятелки, но се чуваме често по телефона, мислим едни за други. Пазим любов и уважение едни към други.
Милена Димова: Кои са спомените от твои пътувания, които с детска радост винаги разказваш?
Венета Василева: Много са и сега не мога да се сетя за някой такъв конкретен спомен, но при всяко свое пътуване, аз гледам с детски очи и любопитство. Много съм пътувала – в Норвегия, Хонк Конг, Петербург, Лас Вегас... Всичките ми пътувания са свързани с модата. Съчетавам полезното с приятното, както в работата, така и в личния си живот. Смятам, че пътуванията са много важни в моята професия. Сверявам си часовника, събирам опит какво ново да сътворя, какво още да добавя, какво да изфантазирам...
За мен работата е и удоволствие. Изключително щастливо събитие в моя живот!
Милена Димова: Каква искаше да станеш като дете, когато пораснеш?
Венета Василева: Обичах да пътувам. Исках да пътувам, исках да изразявам себе си чрез рисуването, чрез дрехите, исках и да се забавлявам. Затова смятам, че съм изпълнила детската си мечта да работя забавлявайки се.
Милена Димова: Вярваш ли в чудеса?
Венета Василева: Да, вярвам. Вярвам в чудеса, които са реални обаче. Чудесата в моята работа са клиентите ми да са доволни. Това ме прави удовлетворена и щастлива.
Милена Димова: В какво се изразява богатството ни като хора?
Венета Василева: За мен то е да намеря баланс между работата, децата, живота, да намеря своята полезност. Да съхраня достойнството си, това е богатството, което е ценно и ми носи удовлетворение.
