„Ела, легни върху мен” е точно това - драматургия по стиховете на Силвия Чолева. Стройна и ясна драматургична конструкция, която удържа асоциациите, метафорите, енергията в поезията на Силвия. Звучи на пръв поглед непонятно и неизречимо, а когато слушаш пиесата, напрежението постепенно се нагнетява в теб, откриваш смисъла на всяко изречение. „Закъсняхме за плажа онзи ден”. Това изречение, изказано няколко пъти с все по-тревожна интонация, извежда слушателя до всички онова, което би могло да се е случило в онова закъсняване, в онзи ден, тогава на плажа, онова лято, може би последното, онзи ден, може би денят на раздялата, онзи плаж, най-вероятно пуст, есенен… Започваш да дописваш, да се вписваш в тази крехка поетичност, която те тегли към себе си, ставаш съавтор, преживяваш заради Силвия собствените си спомени.
Това съучастие на слушателя, зрителя, е голямото постижение и на Снежина Петрова, която тук работи не като актриса, а като режисьор и която изисква от актьорите тяхната безусловна отдаденост.
