Учудвам се, че БСП твърдо застана против. Всички казаха, че този тип гласуване налива в кошницата на големите партии, в случая в България по-голяма полза ще имат БСП и ГЕРБ, посочи доц. Христова. Тя обясни аргументите така:
Да предположим, че средно избирателната активност е около 50 на сто. От останалите 50% вероятно 7, 8, 9 процента ще се възпротивят на задължителността и няма въобще да отидат до урните. Остават около 40 на сто, които ще се разпределят. Това преразпределяне има специфичен процент на взимане на решение как да гласува. Дали да отиде и да гласува против, защото са принудени и ще търсят наказателно гласуване за малки партии. В случая смисълът да се купува избиратели намалява и смисълът е да вложиш в ПР кампания, отколкото в избирател, то очевидно по-големите партии ще могат да си направят по-мощни предизборни кампании. Поради тази причина видимостта, автоматизацията при избора ще бъде засилен по посока на големите партии.
Референдумът е изключително полезен механизъм за подобряване на демократичната система и засилва усещането на гражданина, че нещо зависи от него и че той контролира ситуацията. Но понякога референдумът може да се обърне срещу това добро и да отиде в обратната страна на това добро, тогава, когато не се използва по правилния начин, както в момента е заложено в Закона за референдумите, коментира Антоанета Христова.
Тя обясни, че е била потърсена от Николай Бареков като човек, който се занимава с политически анализи и отрече всякакви партийни пристрастия.
Цялото интервю на Катя Лещанска с доц. Антоанета Христова можете да чуете от звуковия файл.
