Проф. д-р Атанас Куртев разказва за един от любимите си учители – Павел Серебряков
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Павел Серебряков е роден на 15 (28) февруари 1909 година в семейство на музиканти. На 15 годишна възраст вече е студент в едно от най-реномираните музикални заведения в света – Петербургската консерватория „Римски Корсаков”. Учи в класа по пиано на именития педагог Леонид Николаев, възпитал такива музиканти като Владимир Софроницки, Дмитрий Шостакович, Мария Юдина и други. Още по време на обучението си, Серебряков започва да преподава в консерваторията, и педагогическата работа се превръща във важен дял от дейността му. Отначало, като асистент на своя учител, през 1932 г. става доцент, а седем години по-късно (1939) – професор в тогавашната Ленинградска консерватория. 29 годишен е назначен за ректор и тази длъжност заема почти 30 години, въпреки многобройните си ангажименти на концертиращ артист. Днес кабинетът му в консерваторията е превърнат в своеобразен музей, а неговото име носи Музикалното училище в Санкт-Петербург и Музикалната Академия в родния му Волгоград. Там от 1992 година се провежда международен конкурс за млади пианисти, също на негово име. Любопитно е, че на последното издание на конкурса, през 2012 година, първа награда получи българинът Паскал Паскалев, възпитаник на един от учениците на Павел Серебряков – Атанас Куртев. В края на 30-те години на миналия век, изкуството на пианиста се ползва с широка известност, както в родината му, така и в чужбина. Гастролира в Русия, Канада, Япония, Бразилия, Франция, Австралия, Белгия, Турция... Активно концертира както като солов, така и като камерен изпълнител. Свири с едни от най-големите диригенти за времето си, сред които Мравински, Кондрашин, Янсон, Рабинович и много други. Член на жури на един от най-големите конкурси в света – „Чайковски” в Москва, но пътят му към голямото признание откриват две големи отличия – втората награда на Първия всесъюзен конкурс за изпълнители през 1933г в Москва и най-вече отличието му с Почетен диплом на Шопеновия конкурс във Варшава през 1932 година. През 1943 г. Борис Асафиев пише по повод негов концерт: „...изхождайки от образа към техниката, той намери много динамически градации и откри най-богата сфера на нюанси в пиано и пианисимо, заставяйки слушателите да вникнат в изразните възможности на „тихата беседа на клавишите“. За Серебряков една от първите задачи на пианиста, когато интерпретира нова за своя репертоар творба, е търсенето на подходящ динамичен диапазон и разнообразни темброви ефекти. Изразителността при свиренето на пиано той свързва и с „пеещия” тон, разбира се, когато това подхожда на творбата.” През 1961 година Павел Серебряков и световно известният руски диригент Кирил Кондрашин се заемат със задачата да запишат в концертната зала на Московската консерватория „Чайковски” Първия концерт за пиано и оркестър и „Танц на смъртта” на Ференц Лист. По това време умира изключителният педагог, пианист, композитор, критик и обществен деятел Александър Голденвейзер. Именно в паузата по време на записа, се подготвя поклонението за големия руски музикант в концертната зала на консерваторията. Серебряков, Московската филхармония и Кирил Кондрашин осъществяват един от най-ярките си записи - „Танц на смъртта” от Ференц Лист, въпреки притесненията около суматохата за предстоящото тъжно сбогуване Пал Сеич, както го наричат всички негови познати и ученици, посещава за първи път страната ни през 1966 година. В рамките на броените дни от своето гостуване изнася няколко концерта. На един от рециталите му, в публиката присъства и 21 годишният тогава български пианист Атанас Куртев. Слушайки за първи път на живо големият музикант, в Куртев се ражда желанието да учи при него. Само две години по-късно – мечтата му се осъществява и той се превръща в един любимите ученици от класа на Серебряков, при когото завършва висшето си образование.На концертите, които осъществява в София, Серебряков представя творби от Лист, Чайковски, Рахманинов, Мусоргски... В програмата на концерта му в зала „България” на 16 май 1966 свири едни от най-популярните сонати на Бетовен – Пасторална, Патетична, Лунна и Апасионата. Отзивите в пресата са категорични. Един от тях е на известния български пианист и педагог Константин Ганев: „Трудно е веднага след събитието да се предадат изключително силните впечатления от концерта на Серебряков, изнесен снощи в зала „България” и посветен на Бетовеновите клавирни сонати. В тези безсмъртни (именно в такава интерпретация) творби, пианистът покори публиката като артист-тълкувател, при когото всяка нота е дълбоко осмислена, значима и всичко под неговите пръсти звучи като нова, нечувана досега мисъл”
