Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Видинският баскетбол- началото

Старопрестолен Видин е град с дълголетни традиции в спорта, а баскетболната игра се е практикувалала още през тридесетте години на миналия век, като нейните изяви са били епизодични и предимно от хора, завършили в чужбина и моряци, акостирали на видинския бряг.
 
През 1943 година нашата съгражданка Лидия Йоцова, като студентка във Висшето училище по телесно възпитание, участва в първата международна среща по баскетбол между Унгария и България в Будапеща. Нашият отбор побеждава с 22:11. Освен студенти, първите привърженици на баскетбола във Видин са учениците от Мъжката гимназия.
 
Началото на организирани състезания е поставено през 1947-1948 година, когато под ръководството на преподавателя по физическо възпитание Кирил Лазаров e направено първото баскетболно игрище във Видин- до сегашната детска градина "Желязко Поп Николов". С помощта на класния ръководител Борис Димитров и със съдействие от директора на училището, се изгражда игрище- примитивно, на чакъл, с два дирека, на които са закачени 2 ринга, без мрежи. Крайните и странични линии са очертани с вградени тухли в почвата.

Кирил Лазаров завършва физкултурното си образование в Унгария, а по-късно и ВИФ "Георги Димитров". В последствие е назначен за директор на детско-юношеската спортна школа, където работи до пенсионирането си. През учебната 1948-1949 година Лазаров въвежда баскетболната игра в учебните часове по физическо възпитание и тя става неделима част от урока.

Правилата на играта, техниката и тактиката са обяснявани от възпитаника на Френския колеж "Св. Августин" в Пловдив- Милчо Стойков. Той е роден през 1932 година във Видин. Баскетбол е играл във Френския колеж, където се е занимавал още и с футбол, волейбол, лека атлетика, тенис на маса. Става градски шампион на Пловдив по пързаляне с кънки. За особени заслуги в областта на спорта е отличен със специална награда от колежа.

По-късно Френският колеж се закрива и Милчо Стойков се завръща във Видин през 1948 година, като продължава своето обучение в мъжката гимназия. Иска да играе баскетбол, но до този момент тази игра не е позната във Видин, не са наясно с правилата, няма игрища. След направата на първото игрище Милчо Стойков и учителят Кирил Лазаров започват обучението и разучаването на основните правила на баскетболната игра- в класните стаи на черните дъски, а практическите умения придобиват на първото чакълено игрище. Двамата първоучители започват да подбират ученици за игра на баскетбол- Йордан Ницов-Тали, известен като Данчо Фукнята, Ангел Николов-Аната, Георги Димитров, Александър Петров, Александър Върбанов-Козира, Михаил Чобанов, Светослав Младенов, Камен Начов, Петър Цветков, Антон Димитров, Младен Петров, Тодор Братков. По-късно се включват и запалените новоселяни Ганчо Манджуков, Величко, Спиридон, Генади Гочев, Тато и други, които се местят от Ново село след закриване на местната гимназия.

През 1950 година- с оформяне на дворната площ в гимназията, Кирил Лазаров и неговите ученици построяват второ игрище върху сгурова основа. За целта през зимните месеци на учебната 1949/1950 година ежедневно е използвана от учениците сгурта от изгорелите въглища в училището. През пролетта се доставя с камиони материал от тухлената фабрика, започва валиране, разчертаване и баскетболната площадка е завършена, като започва да се използва за учебна и самодейна дейност. През следващата 1950-1951 учебна година учениците правят опит за електрифициране на площадката, която е с размери 12 на 14 метра. За целта са използвани излезлите от употреба осветителни тела от стълбовете на уличното градско осветление.
Паралелно през същата учебна година върху землена основа, отново под ръководството на Кирил Лазаров и Милчо Стойков, се построява още една баскетболна площадка в Крайдунавския парк след Телеграф капия, като продължение на съществуващия вече футболен терен. През този период на новоизграденото игрище започват да се провеждат и първите организирани състезания- околийски и средношколски надпревари, тристранни срещи Видин-Кула-Белоградчик, но все още не може да се говори за организиран тренировъчен процес. Освен Милчо Стойков не е имало друг, който да въведе младите хора по-подробно в разучаване на правилата и показване на техниката за практикуване на играта. Играело се е стихийно, в повечето случаи самоорганизирано или по групи. През тези години инцидентно са провеждани срещи с ученици от други градове на страната, посещавали град Видин като екскурзианти. Организирани са и първите двустранни срещи на взаимно гостуване с отбора на град Лом, като най-често това се е случвало успоредно с провеждането на футболните срещи между двата града.

Първото официално участие в баскетболно състезание извън Видин е на Общите средношколски състезания във Враца през 1949 година. На следващата година отборът на средношколската гимназия става втори на игрите в град Лом, като завършва с една единствена загуба на финала от домакините. В основната петица на са видинчаните Йордан Ницов, Ангел Георгиев, Милчо Стойков-Гегата и Александър Петров. Резерви са Александър Върбанов и Дренци.
По публикацията работи: Росен Ракаджиев
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна