Приятели и почитатели на Джоко Росич се простиха с големия киноактьор и каубой на българското кино в столичния храм "Св. Седмочисленици".
Председателят на Съюза на българските филмови дейци Иван Павлов си спомни:
Джоко е един от последните мохикани - човек, който винаги е бил много благороден. Може би тази доброта някак си го отделяше, така, да погледне нещата отвън, да погледне като че ли с микроскоп, да види онези неща, които ни пречат да бъдем щастливи, да бъдем добри един към друг, да бъдем заредени с енергия и да си помагаме.
Кинокритикът Атанас Свиленов допълни:
Приличаше на добрия юнак от приказките. Слава богу, че се засне в много филми. Казват, че не му поверявали главни роли, но в замяна на това в унгарското кино много често му даваха главни роли и той получи най-високата държавна награда на Унгария, която се дава в областта на изкуството. Мисля, че той беше много обичан актьор.
Славчо Пеев каза за Джоко Росич:
Невероятна личност. Така, както има много хора и той там, само него гледаш. Като говори, само него слушаш. Въобще страхотна личност. Голям актьор. Друго много важно беше, че той беше с професия киноактьор. Такава професия в България няма. Той беше от себе си, от себе си, защото в Европа, в света има. Тука в нас нямаше такова нещо. Но това беше олицетворение на киното. Личност, която не се забравя. Джоко не може да се забрави.
Джоко Росич беше актьор от европейска класа. Едни от най-известните филми, в които е участвал, са "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "На всеки километър", "Гоя", "Антихрист", "Баща ми, бояджията", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Войната на таралежите", "Камионът", "Хан Аспарух", "Време разделно", "Под игото", "Капитан Петко войвода", "Зарево над Драва" и др.
През февруари 2010-а година получава наградата "Златен век" на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.
Големият актьор почина на 21-ви февруари, няколко седмици след операция на тумор в мозъка.
В спомен за Джоко Росич в предаването "Преди всички" режисьорът Людмил Стайков сподели: Той остава за мене цялостен. Не с някакъв отделен детайл или с подробност. Беше горд човек, много силна личност. Ролите, които направи и на които даде живот в киното, се врязват в съзнанието и оставят трайни следи. Беше човек, на който вярваш, истински приятел. Той се отнасяше с искрено внимание и затрогващо уважение към хората. Обичаше ги. Излъчваше много увереност и сигурност. Беше човек с достойнство и много висок морал.
