Всяка година, в края на Великия пост, християнският свят с трепет очаква Възкресение Христово, с вестта за победата на светлината над силите на мрака. Подготовката за него започва още с Лазаровата събота, когато Христос възкресява мъртвия Лазар. Затова и в песнопенията по време на празничната литургия на този ден Божият Син е прославян като „Възкресение и Живот”. Вестта за извършеното чудо се разпространява бързо и когато Той отива в Йерусалим, за да изпълни докрай спасителната си мисия, израилтяните Го посрещат като Месия. Застилат пътя му с палмови клонки и го приветстват възторжено с думите: „Осана (да живее) на сина Давидов!" За жалост тълпата не вижда в Него приелата човешки образ „светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва” в спасението на душата, а единствено политически водач. И само няколко дни по-късно същото това множество ще Го заплюе презрително с думите „Разпни Го!”. Независимо от кротостта и смирението, които излъчвал и любовта, с която обгръщал всички, Той бил прикован на кръста като най-опасен престъпник, между двама разбойници. И тогава, в смъртния си час, оскърбеният от човешката злоба и ненавист Иисус не мислил за себе си, а се помолил за враговете Си:"Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят". В момента на приковаването Му към кръста слънцето помръкнало, земята се разлюляла от Неговите страдания, но хората отново не видели в Него Божия Син. Единствено разбойникът, разпънат на съседния кръст, Го разпознал: "Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!". Само той почувствал как цялата природа страда заедно с Твореца, който видял Сина Си разпнат и унизен. Затова той единствен видял Рая заедно с Христос. Великата и спасителна същност на Христовото учение е Всеопрощението, изразено с думите: "Син човеческий ще дойде да подири и спаси погиналото”. Така Христовите страдания на кръста добиват дълбокия си смисъл, за да бъдат изкупени греховете ни.
В този ден църквата призовава вярващите да си припомнят за доброволната саможертва на Спасителя и за всеопрощаващата Му любов. Да усетят страданията на ближния, защото всяка болка напомня за кръстните мъчения на Христос. И подобно на човек, изпитващ най-тежкото терзание, който забравя да се храни и дори да пие вода, така на разпети петък вярващите не приемат храна и вода. По този начин те изразяват своята съпричастност към страшните събития с бичуването и с разпъването на Спасителя.
На Велики петък сутринта, преди службата, в средата на черквата върху висока маса се пресъздава символично Христовият гроб, покрит с Плащаницата (платът, с който било увито тялото на Иисус след свалянето Му от кръста). Върху нея се поставят Евангелието, Кръстът и бели цветя. След службата православните християни пристъпват към Христовия гроб, покланят се пред извезания върху Плащаницата образ на Спасителя, целуват го, а след него, и Евангелието, и Кръста, полагат цветя, навеждат се и минават под издигнатия гроб. После се покланят пред големия Кръст и пред образите на св. Богородица и св. Йоан Богослов и след като ги целунат, смирено напускат храма. Мнозина извършват този ритуал за здраве, за прогонване на злото и просперитет. В действителност обаче истинските вярващи изразяват по този начин преклонението и благодарността си към Христос, пожертвал Себе си за спасението на Човечеството.
По време на този ритуал свещеникът раздава на поклонилите се здравец, като благословия и духовна подкрепа. Цветето символизира надеждата за предстоящото радостно събитие – Възкресението.
