Великденските традиции в Сърбия се въртят около яйцето като символ на новия живот. За разлика от нас, сърбите боядисват яйцата на Разпети петък. Символ на празника е не великденското зайче, а малко пиленце.
В Гърция великденските празници започват на Разпети петък с изнасянето на кръста и иконата на Иисус Христос.
В Македония боядисват яйцата в четвъртък. Първото яйце се оставя настрана, то е Защитник на дома. Майката в семейството заравя яйцето от миналата година в земята, като никой не трябва да я вижда.
В Румъния боядисват яйцата в четвъртък. Според традицията, всеки ден преди Великден се украсява едно и също яйце, което в събота се оставя на сметището. Ако някое животно вземе яйцето, то ще се върне. Тогава човек си пожелава нещо. Преди да отидат на църква, румънците се мият в голям съд с вода, в който има червено яйце и сребърни и златни монети за здраве и пари.
В Хърватия тържествата започват на Цветница и продължават през цялата Страстна седмица. В централната част на страната се палят големи огньове.
В Словения се сервира се специално ястие, наречено Алелуя, което се прави от ряпа.
В Чехия и Словакия съществува традиция, сходна на нашето "сурвакане". На Велики понеделник мъжете приготвят специални дървени пръчици с цветни дантели на върха, с които леко удрят жените за здраве и красота през цялата година. В замяна на това "сурвакане" жените дават на мъжете великденски яйца, а понякога и пари.
