В съботната оперна вечер предлагаме нещо действително много рядко и любопитно – епична скандинавска сага, претворена от французи в жанра „гранд опера”. Очаква ви концертно изпълнение от 10 октомври миналата година, състояло се в Женева. Солисти, хорът на Гран Театр – Женева и оркестърът на Романска Швейцария под палката на Фредерик Шален представят „Сигюрд” – опера от френския композитор Ернест Рейер в четири действия. Либретото на Камий Дю Локл и Алфред Бло е базирано върху средновековната поема „Песен за нибелунгите” с главен герой – убиецът на дракони Сигюрд (Сигур, Зигур или Зигфрид).
Операта „Сигюрд” е френска версия на „Зигфрид” и „Залезът на боговете” – главната история в прочутата тетралогия на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга’, която също черпи вдъхновение от Песента за нибелунгите и от старинните скандинавски Еди. В операта на французина Рейер обаче има съществени разлики с вагнеровата версия. Ролята на супергероя е доста ограничена, нещата във френската творба до голяма степен се решават от съдбата. Тук срещаме и много герои, които изобщо не присъстват в тетралогията на Вагнер. В първоначалната версия на Рейер операта е имала и пролог, чието действие се е развивало на небесата – в царството на Один, но по-късно тази сцена е премахната.
Ернест Рейер започва работа над своята оперна версия на „Зигфрид” през 1862 – това е около 14 години след като Вагнер замисля величествения цикъл за нибелунгите, но пък цели седем години преди премиерата на първата опера от вагнеровата тетралогия през 1869. Всъщност великият Рихард Вагнер също е вдъхновен най-напред от легендата за Зигфрид, а едва след това решава да допълни своята творба с нейната предистория – открадването на златото на Рейн и наказанието на валкюрата Брюнхилда. Известно е, че още в началото на 50-те години на XIX век Вагнер създава отделни страници и теми за „Рейнско злато”, тъй че по отношение на идея, той е първи от историческа гледна точка. Що се отнася до Рейер, той пък е доста по-бърз в осъществяването и завършва своята опера „Сигюрд” само пет години след първите скици – през 1867. Творбата обаче трябва да чака много години, преди да бъде представена на сцена. От време на време Рейер се радва на концертни изпълнения на отделни оркестрирани фрагменти, следва опит за постановка в Париж, който се проваля и най-накрая идва световната премиера в брюкселския театър „Ла Моне” на 7 януари 1884 – седем години и половина след първото цялостно изпълнение на „Пръстенът на нибелунга” в Байройт. Първата постановка на „Сигюрд” в Брюксел е дирижирана от Жозеф Дюпон, а режисьор е Александър Лаписида – известен френски тенор, режисьор и продуцент, поставил няколко много важни творби в Парижката опера в края на XIX век. Сред тях – „Фауст” на Гуно през 1893, „Отело” на Верди през 1894, „Фаворитката” на Доницети през 1896 и „Хугеноти’ на Майербер през 1897. Що се отнася до „Сигюрд’ на Рейер, след „Ла Моне” тя е представена с голям успех в Лондон, Лион, Монте Карло и най-после – в Париж на 12 юни 1885. Първият спектакъл в Америка е през 1891 в Ню Орлиънс, а премиерата в Миланската скала е през 1894. Оттогава до средата на ХХ век операта е почти забравена с няколко изключения – но само във Франция и Монако. Следват две постановки в Операта на Марсилия през 1963 и 1995 година, както и две концертни изпълнения – през 1973 и 1993 отново във Франция.
„Сигюрд” е най-популярната от общо петте опери на френския музикален критик и композитор Ернест Рейер, роден в Марсилия през 1823 година в семейството на почтен нотариус, който няма никакво желание синът му да се отдава на музикална кариера. Въпреки това, бащата на Рейер му позволява да посещава някои часове в Консерваторията до навършването на 16-годишна възраст. През 1839 бащата изпраща младия Ернест в Алжир, където той работи заедно със съпруга на сестра си като чиновник в държавната хазна на френската колония. Работата никак не подхожда на талантливия и доста недисциплиниран младеж, който обръща малко внимание на административните документи, затова пък не спира да пише есета, разкази, както и оригинална танцова музика. По време на събитията от 1848 Ернест Рейер се завръща в Париж. Запознава се с големи творци, сред които Гюстав Флобер и Теофил Готие, после заминава за Южна Франция. Негова леля е преподавател по пиано в Консерваторията и се грижи за развитието му като музикант. Първите му сериозни композиторски опити датират от началото на 50-те години на XIX век. Това са симфонична ода по стихове на Готие и едноактна опера със заглавие „Майстор Волфрам”. Операта е представена в Опера Комик и прави впечатление на самия Берлиоз, който отбелязва, че Рейер действително притежава „талант, сърце и въображение”. Следват балет, комична опера, още една опера, наградата на Почетния легион и... героят на днешната вечер – „Сигюрд”. Творба, смятана от някои изследователи, включително от небезизвестния Венсан Д’Енди, за манифест на вагнерианството във Франция. Да, историците свидетелстват, че Рейер, както и много негови съвременници, действително се е възхищавал от Вагнер, но в музиката си, особено в оперното творчество, той се е придържал много повече към традициите на своя учител и наставник Ектор Берлиоз. Всъщност, слушайки операта „Сигюрд”, човек неведнъж има усещането, че някои страници са ехо от „Троянците” или „Бенвенуто Челини”, празничните хорове припомнят подобни сцени при Майербер и дори Гуно, а монологът на главния герой във второто действие препраща направо към знаменитата ария на Фауст от трето действие на едноименната френска опера.
„Сигюрд” несъмнено е достойна творба, представяща стила „гранд опера” и френския романтизъм, но още със създаването си е белязана от тъжната съдба да бъде сравнявана с великата вагнерова версия по същия сюжет. Въпреки това, опероманите ще имат възможността да чуят великолепни хорови сцени, красиви арии, дуети и ансамбли. Особено внимание заслужават песента на Сигюрд в гората от второ действие, както и арията на Брюнхилд, която той събужда от вълшебния й сън към края на същото действие. Дуетът на двамата след развалянето на любовната магия също е забележителен, както и голямата драматична сцена на ревност между двете жени, влюбени в главния герой – Брюнхилд и Хилда от четвърто действие.
Ще предложим запис от концертно изпълнение на операта „Сигюрд” от Ернест Рейер, представено на 10 октомври 2013 в зала „Виктория” в Женева. Солистите, хора на Гран Театр – Женева и оркестъра на Романска Швейцария дирижира Фредерик Шален. В ролите участват:
• Сигюрд – Андреа Каре
• Гюнтер – Борис Пинкасович
• Брюнхилд – Анна Катерина Антоначи
• Хилда – Ан Софи Дюпрел
• Ута – Мари-Анж Тодорович
• Хаген – Тил Фавитс
• Великият жрец на Один – Хачик Матевосян
• Бардът – Никола Куржал
• Рюдигер – Никола Каре
Съдържание на операта „Сигюрд”
събота, 3 май, от 20 часа
