В библиотеката на френския град Реймс се пази една скъпоценна книга, над която полагат клетвите си няколко френски крале – Реймското евангелие. Създадено е в началото на XI век от основателя на Сазавския манастир св. Прокоп, недалеч от Прага. Подвързано е с червена кожа, инкрустирана с позлатено сребро, седеф и скъпоценни камъни, а в четирите й края има изящни емайлирани миниатюри със символите на четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан. Евангелието съдържа два свитъка, писани по различно време и събрани в една книга. Единият свитък е на кирилица, а другият – на глаголица: писмеността, създадена от светите братя Кирил и Методий. Нашите възрожденци Васил Априлов и Г. С. Раковски са били убедени в българския произход на евангелието. Означава ли това, обаче,че то е българско? Когато учените търсят отговорите на такива въпроси, те като истински детективи внимателно проучват всяка страница, буква и миниатюра. И започват да се трупат отговори... Какви са те, ще разберете от поредния епизод на „История на изкуството за деца”.
