На Западния фронт… нещо ново. Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу предупреди, че ще предприеме мерки спрямо България заради неспазване на европейските енергийни правила. И докато премиерът Орешарски уверяваше Брюксел, че България ще се съобрази с препоръките, у нас бе обявено, че строителството на газопровода започва. В същото време министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев заяви в парламента, че преговорите по „Южен поток” ще продължат въпреки изострените отношения между Брюксел и Москва. В спорния казус се намеси дори НАТО, като генералният секретар Андерс Фог Расмусен обяви за приоритет намаляването на енергийната зависимост от Русия, а „Южен поток” задълбочава тази зависимост.
Кой и защо раздразни Европа през последните дни и разбуни кошера „Южен поток”? Вярно, че ЕК многократно предупреждава България за нарушаване на европейското законодателство при строителството на „Южен поток”. Вярно е и това, че въпреки всичко българското правителство остава категорично в позицията си да изгради газопровода. Дали пък България не се превръща в изкупителен агнец на геополитическите игри между Русия и САЩ? И на новата студена газова война? Доскоро тихи и задкулисни, газовите битки отдавна минаха стадия на „удари под масата” и влязоха в директен боксов мач. Обидена от изолацията и намаленото си енергийно влияние в Европа, Русия само за ден, при това в 4 часа сутринта, сключи оспорван близо десет години договор с Китай. Така тя увеличи влиянието си в азиатския регион. Нещо, което раздразни Брюксел и Вашингтон, опитващи се да поставят Москва в ъгъла. В общата енергийна политика също се появи „враг с партиен билет”. Казва го генералният секретар на НАТО Расмусен. „Подкрепата на България, Австрия, Италия и други за „Южен поток” очертава пропастта между заявките на ЕС и конкретните резултати от общата енергийна политика”. Питаме се тогава, защо Брюксел атакува основно България, след като и останалите страни са „замесени” в казуса „Южен поток”? Вярно, че страната ни държи стратегическия коз в проекта – входа на газа и че се опитва да променя местното законодателство в интерес на газопровода. Но докато критиките от Брюксел валяха върху нас, съвсем скоро, тихомълком, в играта се включи и Австрия. Нима тя не знае позицията на ЕС по въпроса? А Италия? От друга страна, въпреки санкциите срещу Русия, преди дни европейските енергийни играчи сключиха договори с руски газови и нефтени компании за огромно количество пари по време на икономическия форум в Санкт Петербург (руския Давос). Те за пореден път доказаха, че интересите на капитала са различни от политическите директиви.
Защо „горещият картоф” започна да пари и на Алианса? Според Расмусен, ако България, Румъния, Гърция, Кипър и Хърватия разработят проекти на собствена почва, това би повишило производството на газ и възможността за износ до други европейски държави. Явно шефът на НАТО е информиран от проучването на ЦРУ, че България е 73-та в света по добив на газ. Въпреки че местното производство покрива едва 10 процента от потреблението в страната, потенциалът е голям. Питаме се и защо тази загриженост към проблемите на нашия регион. Защото тук е ключът към доставката на американски втечнен газ за Европа. В ЕС, например, се изграждат шест нови терминала за внос на втечнено гориво. Русия вече не може да остане доминиращ фактор на Стария континент. Тя става конкурент на САЩ и с разработката на руския Клондайк в Сибир и ваденето на шистов газ от там.
Лобито в Европа също не е за подценяване. Някои европейски лидери вече предложиха тази алтернатива на руската зависимост, а в доклада на ЕК от 28 май тази година се казва, че България, Румъния, Унгария и Гърция са особено застрашени при прекъсване на доставките на газ през Украйна. Тоест страните от региона. Всъщност, самата ЕК пише, че при прекратяване на доставките на синьо гориво, цените на втечнения газ ще се повишат. Така „горещият картоф” „Южен поток”, който би увеличил енергийното влияние на Русия в Европа, започна да пари на всички. Всъщност, нищо лично, както е казано в „Кръстникът”, всичко е само бизнес.
