Вашингтон, един от големите играчи в газовата криза, полага максимални усилия да влоши добрите взаимоотношения между ЕС и Русия в енергийната сфера. Като оръдие се използват новите власти в Киев. Още повече, че с отчитането на първата авария на украинския газопровод, този път действителността изглежда все по-нестабилна по отношение на своевременните и дългосрочни доставки на синьо гориво в Европа. Между другото, още през март лидер на радикалната националистическа групировка „Десен сектор” заплашваше да взриви преминаващия през Украйна газопровод, като по този начин лиши Русия от възможността да продава нефт и газ в Европа. Русия, обаче, успешно намира нови пазари на горива, но ще намери ли нови и надеждни доставчици Европа?
Отношението на Европейската комисия към стратегически важния за ЕС проект „Южен поток” също противоречи на желанието на европейското население да получи най-евтиния от всички видове възможни варианти, по тръбопровод, руски газ от проверен с времето източник.
В Съединените щати с ускорени темпове се приема закон, опростяващ процедурата по експорт на втечнен газ зад граница. Това гориво е значително по-скъпо от руското и само продължаването на украинската криза и задълбочаващото се охлаждане на взаимоотношенията между Москва и Брюксел ще принудят Европа да закупува американски газ.
Евросъюзът повдигна въпроса за законността на разпределянето на контрактите за строителство на българския участък на тръбопровода „Южен поток”. САЩ започнаха да натискат България за деловите й взаимоотношения с руската компания „Стройтрансгаз”, попадаща под ударите на санкциите. И американският посланик в България Марси Райс посъветва българския бизнес да избягва сътрудничеството с предприятия, за които САЩ са наложили санкции.
В резултат – премиерът Пламен Орешарски разпореди да се преустанови работата над газопровода, за да се консултира с Еврокомисията. Опозицията, а също така и някои министри, публично заявиха, че той няма права едностранно да блокира проекта. Уязвеният ни премиер бе принуден публично да потвърди своето разпореждане.
Разногласията по „Южен поток” се задълбаха в най-неподходящото време за българското правителство – страната пострада от големи наводнения и две български банки станаха жертва на подстрекателство – гражданите да си ликвидират влоговете.
В резултат на тези събития българският президент Росен Плевнелиев обяви намерението си да разпусне парламента и да назначи служебно правителство до нови избори.
В понеделник, през първия ден от посещението на руския външен министър Сергей Лавров в България, почти навсякъде главното в разговорите му с българските власти бе: какво става с „Южен поток”? Русия предлага да се възобнови работата на работната група между Русия и Европейската комисия, която по-рано се занимаваше с проекта. И Москва, и София са уверени, че даже да се разглежда „Южен поток” в рамките на Трети енергиен пакет на ЕС, може да се направи изключение, както това вече е ставало неведнъж.
България и Русия имат вековни духовни и културни връзки и трябва да градят своето партньорство на прагматична и взаимноизгодна основа. Това заяви на 7 юли Росен Плевнелиев, който разговаря в София със Сергей Лавров.
България очаква, че строежът на газопровода "Южен поток" ще продължи през нейната територия, няколко седмици след получаването на разяснения от Европейската комисия.
* Мнението на автора е лично и може да не съвпада с позицията на медиата.
