Преображение Господне (6 август) е един от дванайсетте Господски празници. Установен е още в първите години на християнството, попада в периода на Богородичните пости.
Петър, Яков и Йоан са тримата ученици, които Исус Христос завел на планината Тавор в Галилея. Там Спасителят изпаднал в дълбока молитва, лицето му се променило, дрехата му станала бяла и бляскава. Бил обгърнат от небесна слава, както свидетелстват църковните текстове. До него се появили двама мъже – пророците Мойсей и Илия. Те говорели за скорошната му смърт в Йерусалим. Петър, поразен от видяното, предложил да останат на планината, като преди това направят три сенника за пророците и Исус. Тогава на небето се появил светъл облак, от който се разнесъл глас: “Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте.” Така бил показан ясно произходът на Христос и предричаното от него ново царство. Приел отново обикновен вид, той казал на последователите си, че могат да говорят за видяното едва след възкресението му. Всяка година църковният празник Преображение напомня именно тази божествена трансформация на Христос.
Народните вярвания, ритуали и забрани около 6 август са свързани с промените, които носи пренастройването на биологичния часовник. Те отразяват и нескончаемия стремеж за правилно поведение, съобразено с божиите закони и предписания – така, както нашият народ ги е прочел в отворената книга на природния и житейски кръговрат.
Макар и разположен в разгара на лятото, според народните представи Преображение бележи пределното време на прехода към есента. Слънцето се обръща с гръб към лятото и с лице към зимата. Денят намалява, змиите и гущерите се скриват по дупките си, лястовиците започват да се събират за своето пътешествие на юг. В някои родопски села съществува вярата, че Господ „прибрязнува” (пуска бразда) от небето – знак, че може да започне сеитбата на есенните култури. Казват, че в нощта срещу празника в небето се отваря „божата врата”. На нея се явява сам Господ и изпълнява желания. Това вярване съществува и до днес. Отнася се преди всичко за друг граничен момент в природата, отбелязван на Богоявление (Йордановден, 6 януари). Но надеждата за светло преображение и промяна държи будни хората и срещу Преображение. На много места у нас майките карали децата си да гледат нощното небе, за да не пропуснат мига и да се помолят за здраве и богатство. Учели по-младите, че това е време за равносметка и вътрешно преобразяване – преди да се смени сезонът и природата да поеме към зимното затишие.
