Трудно е да се опише за какво се разказва в тази пиеса на Радичков. Тя е написана специално за Радиотеатъра, в началото ще чуете и гласът на самия автор на живо.
Ето какво казва той за своята пиеса: …в нея участват Тетка Анастасия и нейната съседка Черната Станка, която носи под полите си голям старовремски железен ключ и от време на време се заголва, за да види дали ключът е още на мястото си; Тетка Анастасия, разбира се, не одобрява това, тя е по-зряла, по-стабилна жена и смята че не е добре, когато една жена се заголва непрестанно, за да види дали ключът е на мястото си; и дали не се е загубил ключът от вратата, макар че женската врата, колкото и добре да се заключва, трябва винаги да е леко открехната, както смятат повечето жени; участва също някой си Цино от село Каменна Рикса, област Монтана; три жени каракачанки със сплетени една в друга плитки, сврака, влак-експрес, който минава с трясък нагоре, сигурно най-бавният експрес на Балканския полуостров; участват още един селски ковач, една глинена стомна, крава, смок синорник – големият смок пазител на нивите.
Тетка Анастасия и Черната Станка отиват в гората да берат липов цвят и се готвят преди това да кажат молитвите си, без да са кой знае колко набожни, защото Бог може и да го има в този свят, а може и да го няма, но ти живей тъй, все едно, че го има; времето е унило, военните копаят Царичина дупка, за да се свържат с извънземните, а други естрасенски казват, че над България вали космическия разум… Така описва своята пиеса гениалният Радичков.
Постановката, която ще чуете, е на Иван Добчев, музиката на Теодосий Спасов, участват актьорите: Таня Шахова, Христо Гърбов, Иван Налбантов, Иванка Бенчева, Десислава Спасова, Светлана Янчева и Жорета Николова.
