В казанлъшкия исторически музей „Искра“ изложиха копия от съкровищата на хан Кубрат и хан Аспарух. Драматичната им съдба пред първите посетители на изложбата представи професор Цветана Кьосева- заместник-директор на Националния исторически музей.
Съкровището на хан Кубрат е открито през 1912 година в украинското село Малая Перешчепина, а оригиналите му са изложени в експозиция в Ермитажа в Санкт Перетбург, озаглавена „Великото преселение на народите“. Съвременни изследвания доказват, че в него има предмети от Византия и артефакти с произход от земите на днешна Гърция, Иран, Индия, Китай и евразийските степи. Според някои учени българският произход на съкровището и това, че е било притежание на хан Кубрат, доказват два пръстена с монограми „На Кубрат“ и „На патриция Кубрат“. Историци считат, че става дума за съкровището на хазната на Велика България. То е съставено от повече от 700 предмета с общо тегло от 25 килограма злато и 50 килограма сребро.
Второто съкровище е намерено през 1799 година в град Над Сен Миклош (Голям Свети Никола) в Банат, сега Румъния. Оригиналите му се съхраняват в музея на история на изкуствата във Виена. Сред учените, които твърдят, че съкровището е принадлежало на хан Аспарух, са професорите Божидар Димитров и Казимир Попконстантинов. Една от версиите-на професор Попконстантинов е, че съкровището не е направено наведнъж, а е сборно - както Рогозенското и Вълчетрънското. То е с общо тегло 9.926 килограма и е съставено от 23 съда с различна форма и големина, които са изработени от злато между 18 и 22 карата.
Изложбата ще бъде в Казанлък до май, входът за посетителите е безплатен.
