Сирийският преводач Ал-Харис Ан-Набхан, който понастоящем живее в България, избира за своя професия превода от английски език. Благодарение на него до арабския читател достигат произведения със световна значимост, като „1984“ на Джордж Оруел и „Година 501-ва: Завоюването продължава“ на Ноам Чомски.
Първата среща на Ан-Набхан с английския език става през ученическите му години. В университета изучава механика. Следването му обаче е прекъснато, когато попада в затвора по политически причини, където ще прекара цели 14 години. Това не спира развитието на бъдещия преводач, а дори напротив, изиграва ключова роля в живота му. Именно в затвора започва сериозната му работа по английски. Заедно с двама свои събратя решават всеки ден да отделят по 7-8 часа за заниманията си с този език. Техен преподавател става друг политически затворник – Али Шихаби, преподавател по английски език в училище за палестински бежанци към ООН. Постепенно Ан-Набхан придобива увереност и излиза от рамките на учебните текстове, насочвайки се към английските заглавия в библиотеката на затвора. Само за две години инженер-механикът изчита повече от 80 оригинални творби на английски език, като с това обогатява собственото си светоусещане и вкус.
1991-а е годината, в която Ан-Набхан за първи път се пробва на преводаческото поприще. Тогава негов познат го моли за помощ при превод. Той откликва и сам превежда целия текст, и то много успешно. След това се залавя с „Година 501-ва: Завоюването продължава“, чийто превод му отнема близо сто дни. Успява да предаде книгата на близките си, които я издават от името на сестра му Май Ан-Набхан. Книгата пожънва голям успех. По-късно обаче преводачът бива прехвърлен в затвора в Палмира, който поради лошите си условия не позволява каквато и да било творческа дейност.
През 1998 г. Ан-Набхан получава свободата си и след известно колебание решава да започне работа като професионален преводач – първоначално на нехудожествени текстове, а в последствие на художествена литература.
Книгите може да са по-малко доходни, но са по-важни с това, което оставят. Книгата излиза с твоето име. Така оставяш трайна следа, – споделя преводачът.
Вече повече от 10 години Ан-Набхан работи изцяло в сферата на превода. Сред плодовете на неговия труд са арабските преводи на: „Изобретяването на традицията“ на Ерик Хобсбаум, „Любов и боклук“ на Иван Клима, „Здрач“ на Стефани Майър и др.
А на въпроса, как според него най-сполучливо се превеждат понятия, свързани с бит, култура, специфична терминология и др, героят ни отговаря:
Преводачът не е длъжен винаги и на всяка цена да казва това, което се разбира. Читателят не трябва да бъде мързелив и осъзнавайки, че това е нещо ново, да се постарае да го научи. Изборът трябва да бъде много внимателен, така че да запази интереса на читателя.
Според Ан-Набхан преводът е посредник между културите и средство, чрез което вкусът на читателя се развива и възпитава. Именно в това се крие огромната отговорност, която носи преводачът.
