75-годишният Кольо Вутов от луковитското село Торос всяка година идва на поклонението:
Много пъти съм се замислял и, честно казано, ми е идвало, никога да не си спомням, защото ми става тежко.
Той разказа за нечовешките условия в лагера и за зверските престъпления на надзирателите.
Там бяха помещенията за спане. Беше един сайвант, по един камък за възглавница, превързана палка на ръката с 20-сантиметров синджир и една стоманена лента, подострена от двете страни. Той имаше адет да отваря нощно време, да удуши някого, както спи. Тук лопата не съществуваше. Тук се работеше само с ръце. Докарваха момичета, че била с къса поличка, или с дънки. Ти си готов за лагера.
И до днес Кольо Вутов продължава да търси истината за лагера. Писал е писма до прокурори и институции. Резултат няма. Осъдени също. Но не смята да се отказва.
