Eмисия новини
от 01.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Концерт на Симфоничния оркестър на БНР – директно от зала „България“ на 3 април, петък, от 19.00 часа

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини

След дебюта си със Симфоничния оркестър на БНР през 2012 година Росен Гергов отново ще дирижира радиосимфониците. Програмата, която си е избрал младият диригент, със сигурност ще допадне на публиката, но същевременно е и истинско предизвикателство за оркестъра – тя включва четири популярни творби, всяка от които крие достатъчно „подводни камъни“ за отделните оркестрови групи (Увертюра към операта „Пепеляшка“ от Джоакино Росини, Симфонично скерцо „Чиракът магьосник“ на Пол Дюка, Първа и втора сюита из балета „Тривърхата шапка“ на Мануел де Файя и сюита из балета „Жар птица“ от Игор Стравински). Събрани заедно в една концертна вечер, те подлагат на сериозно изпитание музикантите, които ще трябва да доказват не само издръжливостта си на сцената, но и вече извоювания си висок авторитет на чудесни инструменталисти.
Росен Гергов е пример за упоритост, последователност, търпение, изключителна работоспособност и целенасоченост – качества, без които не се постига успех, особено в областта на музиката.
СнимкаВъзпитаник на Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София като ученик по пиано на Милка Митева, Росен Гергов е изучавал също и кларинет в класа на Борислав Йоцов, а впоследствие взима уроци по дирижиране от Михаил Ангелов. През 1998 година печели специалната награда за диригентски дебют на конкурса „Млади музикални дарования” в София. През 1999 година завършва музикалното училище в София с пълно отличие и национална диплома за високи постижения в областта на музиката. На 18-годишна възраст заминава за Виена, където следва в Университет за музика и изобразителни изкуства в класа по дирижиране на Леополд Хагер. Две години по-късно изключителният му талант е забелязан от Сейджи Озава. Маестрото го кани на музикалния фестивал Tanglewood, където Гергов получава стипендия за дирижиране от Бостънския симфоничен оркестър и няколко години е асистент и ученик на Сейджи Озава.
През 2004 година Росен Гергов завършва следването си с отличие и дирижира Радиосимфоничния оркестър - Виена на заключителния си концерт в Musikverein, Виена. Малко след това поема функцията на асистент-диригент на оркестъра Tonkunstler, Виена, където работи до 2009 година.
Росен Гергов е лауреат на първия международен конкурс за диригенти „Евгени Светланов”, който бе организиран с Филхармоничния оркестър на Люксембург през май 2007 година. Диригентът записва компактдиск със Симфоничния оркестър на Norrlands Opera, Швеция, който включва творби от американския композитор Дейвид Чески. Компактдискът бе номиниран за Grammy наградите 2008 в категорията Classical Contemporary Composition. Гергов е записвал освен това за Би Би Си (BBC), Баварското радио и О Ер Еф Австрия (ORF). Младият диригент има вече богат опит в областта на операта. През лятото на 2007 той дебютира с голям успех на фестивала Брегенц, Австрия, с модерната опера Playing Away от Бенедикт Мейсън с оркестъра Tonkunstler, Виена. Още през следващата година бива отново поканен от реномирания фестивал да дирижира „Тоска” с Виенския симфоничен оркестър. През октомври 2008 той дирижира световната премиера на камерната опера „Принц, Герой и Лисица” от Akos Banlaky във Виена. През февруари 2009 дирижира чешката премиера на монодрамата „Касандра” от Michael Jarrell в Националния театър Бърно. През юни 2010 година той дебютира във Виенската народна опера (Wiener Volskoper) с „Прилепът“ на Йохан Щраус.
Росен Гергов е работил с известни оркестри като: Базелски симфоничен оркестър, Бамбергски симфоничен оркестър, Би Би Си Симфоничен оркестър, Би Би Си Шотландски симфоничен оркестър, Виенски симфоничен оркестър, Century Оркестър Осака, Ensemble Orchestral de Paris, Радио-симфоничен оркестър – Виена, Симфоничен оркестър Гунма (Япония), Симфоничен оркестър на Norrlands Opera (Швеция), Тиролски симфоничен оркестър Инсбрук, Tonkunstler Оркестър, Виена, Филхармоничен оркестър Грац и Филхармоничен оркестър Йена (Германия). Репертоарът му е обширен. Музикалните му интереси се простират от музиката на виенските класици, през романтичния период до съвременни творби.
 
Операта „Пепеляшка“ от Росини се появява на бял свят през 1817 година. Тя е написана непосредствено след огромния успех, пожънат със „Севилският бръснар“. Тази творба на 25-годишния Росини е по либрето на Якопо Ферети и покрай всичко друго е известна и с факта, че е завършена за рекордно кратък срок – едва три седмици! Премиерата й се е състояла на 25 януари 1817 година в „Театро Вале“ - Рим и макар в началото операта да е приета с известна враждебност, много скоро популярността й нараства – през 1819 година „Пепеляшка“ е изпълнена в Лисабон, през 1820 година – в Лондон, а през 1826 – в Ню Йорк. През целия 19 век популярността на тази творба си съперничи с популярността на „Севилският бръснар“, след това (главно поради трудността на централната партия, която, както знаем всички, е написана за колоратурен мецосопран), лека-полека отпада от репертоара на оперните театри, за да възкръсне отново в пълния си блясък след 1960 година, когато творчеството на Росини преживява истински ренесанс. Днес „Пепеляшка, или триумфът на добродушието“ (както е нейното подзаглавие) е по-популярна от всякога. През последните десетилетия са осъществени множество нейни звукозаписи, а в списъка от няколкостотин произведения от действащия оперен репертоар тя заема 28-мо място. Увертюрата към операта също е изключително популярна и много често се изпълнява като самостоятелен репертоарен номер.

Симфоничното скецо „Чиракът-магьосник“ от Пол Дюка
В историята на музикалното изкуство трудно може да се намери друг композитор, който толкова взискателно и подчертано критично да се е отнасял към своето творчество, както Пол Дюка. Вероятно това обяснява и сравнително малкия брой произведения, които Дюка е оставил след себе си. Голяма част от вече създадените той е унищожил безмилостно, макар и почти изцяло завършени. По думите на негови съвременници, такава е била съдбата на негова прекрасна Соната за цигулка и пиано, както и на множество други пиеси, а след големия успех на хореографската поема „Пери“ през 1912 година, Дюка практически изцяло прекратява композиторската си дейност. С едно–единствено изключение: поемата, която той написва през 1920 година в памет на композитора Клод Дебюси – негов близък приятел, с когото го свързва доживотно приятелство.
В стилистическо отношение творчеството на Пол Дюка е синтез от най-добрите черти на неокласицизма и постромантизма. Понякога го наричат „вагнерианец“ и наистина – в цветистата му хармония му могат да се открият известни черти от подобно влияние. Във всяко друго отношение Дюка е типичен французин, един от ярките представители на импресионизма в музиката. След тричастната му симфония световна известност и слава му донася симфоничното скерцо „Чиракът магьосник“, написано през 1897 година по баладата на Гьоте. В него става дума за ученика на известен маг, който подражавайки на своя учител, на чиито обреди е станал свидетел, без да разбира много-много, предизвиква тъмните сили, без обаче да знае какво да прави след това и как да ги върне обратно. Изключителната яркост на образите впечатлява слушателите на скерцото и покорява тяхното въображение, а майсторската оркестрация на творбата получава високата оценка на всепризнати майстори като Римски-Корсаков и Мусоргски.
„Чиракът-магьосник“ без съмнение е най-популярното произведение на Пол Дюка. През 1940 година, след употребата му в анимационния филм „Фантазия“ на Уолт Дисни, то става широко известно и извън концертните зали.

Първа и втора сюита из балета „Тривърхата шапка“ на испанския композитор Мануел де Файя
По време на първата световна война Мануел де Файя написва балет в две действия: „Губернаторът и жената на мелничаря“. Произведението е изпълнено за първи път през 1817 година. Сергей Дягилев, присъствал на премиерата, помолва Де Файя да преработи балета и в крайна сметка той получава заглавието „Тривърхата шапка“. Либретото е на Грегорио Мартинес Сиера по повестта на Педро Антонио де Аларкон El sombrero de tres picos (Ттривърхата шапка). Хореограф бил Леонид Мясин, а костюмите и декорите са създадени от Пабло Пикасо.
„Тривърхата шапка“ се състои от сменящи се номера, които са свързани помежду си с пантонимни сцени. В основата на спектакъла е фламенкото, а също така – характерните танци фанданго и хота. Балетът пресъздава историята на мелничаря и неговата жена, които са зависими от губернатора. Губернаторът се стреми да прелъсти мелничарката, което довежда до неговото публично осмиване.
За работата над балета тримата създатели – Мясин, Де Файя и поканеният за главната роля испански танцьор Феликс Фернандес прекарали три месеца в Испания. Мясин искал да създаде истински испански балет, който „да съедини националните фолклорни танци и техниката на класическия балет“. Още по време на репетициите станало ясно, че Феликс Фернандес, който прекрасно танцувал импровизации, изпитва трудности в разучаването на сложната роля на мелничаря. Дягилев решил, че Мясин, който в течение на работата над постановката се усъвършенствал в техниката на испанските танци, ще може да изпълни главната роля. За партньорка първоначално била предвидена Лидия Соколова, но след това изборът се спрял на трудно напусналата Русия известна танцьорка Тамара Карсавина. Впоследствие тя пише: „По време на работата над балета „Тривърхата шапка“ забелязах, че Мясин се превръща от срамежлив юноша, какъвто го знаех, в изключително взискателен хореограф. Сега той танцуваше уверено и силно, а преждевременната му зрялост, ум и изключително познаване на сцената, го открояваха сред балетмайсторите“...
Премиерата на творбата се състояла на 25 януари 1920 година в Париж, а малко по-късно – на 27 април същата година балетът бил представен и в Монте Карло.

Сюита из балета „Жар птица“ на Игор Стравински
В края на лятото на 1909 година, след прекараната ваканция в имението на жена си в Устилуг, Стравински се завръща в Петербург с намерението да продължи работа над написването на операта си „Славеят“. Неочаквано обаче той получава телеграма от Сергей Дягилев. Знаменитият импресарио предлага на младия и още почти неизвестен композитор да напише музиката към балета „Жар птица“, чиято постановка се предвижда за пролетта на 1910 година. „Въпреки че ме плашеше самият факт на изпълняване на поръчка в определен срок – все още не знаех силите си и се страхувах да не се забавя – аз се съгласих – пише Стравински в своята мемоарна книга „Хроника на моя живот“. – Предложението беше много ласкателно - да изберат именно мен от всички представители на моето поколение, и да ме поканят за сътрудничество в голямо художествено произведение, рамо до рамо с хора, които бяхме свикнали да смятаме за майстори в областта си“.
На Стравински било представено готово либрето, създадено от изтъкнатия хореограф от началото на 20-и век Михаил Фокин, който по това време работел в трупата на Дягилев. Балетмайсторът си спомня: „Липсваха балети от руския живот или върху теми от руските приказки. Ние (Дягилев, група художници и аз) започнахме да търсим сюжети. Най-добрите литературни обработки на руски приказки вече бяха използвани за сцената (главно от Римски-Корсаков в неговите опери). Всичките образи на народната фантазия беше бяха се появявали. Само образът на Жар птица оставаше недокоснат, а Жар-птица е най-фантастичното създание в народните приказки и в същото време – най-подходящо за танцово превъплъщение. Но нямаше приказка, която изцяло да е подходяща да пресъздаване в балет. И аз се заех да събирам различни народни приказки и по тях да съчиня либрето.“
За работа били привлечени художниците Бенуа, Головин и Стелецки, литераторът Потьомкин и специалистът по староруска литература Ремизов. Използвани били приказките за Иван Царевич, Жар-птица и сивия вълк, за Кашчей Безсмъртни и Царевна Прекрасна. Освен това Фокин добавил в либретото нощните танци на Сологуб, поставяни в петербургския театър през пролетта на 1909 година. Всички сюжетни действия били само предлог за създаването на вълшебни картини от омагьосаното царство и образа на ослепително красивата птица; в либретото от самото начало били заложени картинността и живописната съзерцателност, които определяли характера на музикалната драматургия. В основата било желанието да се спре прекрасният миг и да му се любуват, а балетният жанр като че ли бил най-подходящ за тази цел. Образът на приказната Жар-птица се превърнал в символ на абсолютната, недостижима красота и предоставял възможност за това любуване.
Идеята да поръча „Жар-птица“ точно на Стравински, дошла на ум на Дягилев по време на концерт, на който се изпълнявало едно от първите произведения на композитора - „Фойерверк“. „Сред публиката тази творба нямаше особен успех – пише Фокин. – но и Дягилев, и аз бяхме очаровани от тази музика. В нея имаше точно това, което ни трябваше за „Жар птица“ – тази музика гореше, блестеше, хвърляше искри. Точно това ми беше нужно за огнения образ в балета“...
Стравински с увлечение се хванал на работа, в тясно сътрудничество с Фокин. По това време Дягилев със своята трупа се намирал в Петербург и композиторът му давал музиката на части, а Фокин незабавно поставял танците. Балетът бил завършен в срок и трупата се отправила в Париж, където след кратък отдих от напрегната работа пристигнал и Стравински. Премиерата на „Жар птица“ се състояла на 25 юни 1910 година на сцената на Grand Opera в Париж. На нея присъствало цялото висше парижко общество: Марсел Пруст, Жан Жироду, Пиер Клодел, Морис Равел, Клод Дебюси, Флоран Шмит, Мануел де Файя. Успехът бил колосален. За един ден никому неизвестният до този момент руски композитор се превърнал в знаменитост.

   

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.