Тя живее в Стокхолм със своя съпруг Бени Фредриксон, актьор и артистичен директор на Стокхолския театър. Имат двама синове. Докато пораствали мецосопраното сама си наложила лимит – не повече от три опери годишно, за да прекарва достатъчно време с децата си.
„Обичам музиката по един много дълбок начин. Тя наистина прави живота да си струва. Всеки път, когато съм на сцената музиката ме задвижва. Родена съм с няколко прекрасни дарби и една от тях е способността да се справям с фразирането и интонацията. С този усет съм родена, това не се учи. Често пъти се питам: Защо съм такава късметлийка?” – споделя певицата.
Ане Софи баронеса фон Отер е родена в Стокхолм на 9 май 1955 г. Дъщеря на дипломат и потомка на стара аристократична шведска фамилия, която е свързана с пруско-германските, шведските и датските кралски фамилии. Детството и преминава в Бон, Лондон и Стокхолм. Като дете се е занимавала с балет, който по-късно изоставя заради поп-музиката и пеенето в хорове.
„Винаги съм искала да пея, но оперното пеене с неговото странно звучене и вибрато ме ужасяваше. В хоровете пеех винаги най-високия глас, по свое желание, въпреки че не ми се отдаваше. Болеше. Затова и тръгнах на уроци, за да се науча да бъда добър сопран.” – споделя певицата.
Ане Софи завършва Джулиард Скул в Лондон при известната унгарска педагожка Вера Рожа, която се заема не само с вокалното и обучение, но и с реализацията. Фон Отер дебютира в оперния театър в Базел през 1983 г. Следват и дебютите и в Ковънт Гардън (1985), Ла Скала (1987) и Метрополитън опера (1988).
Репертоарът и дискографията и са огромни – от барок, оперета и традиционните класически мецосопранови момчешки персонажи до джаз и поп-музика. Камерната сцена е също любимо нейно място за музициране.
„Обичам да оставям гласа си да ме заведе там, където си поиска!” – така отговаря на въпросите за многото жанрове в кариерата й.
Само преди няколко седмици Ане Софи фон Отер спечели поредната награда – Грами за албума „Douce France”.
събота, 9 май, от 20 часа
