С предложените промени в Кодекса на труда за гъвкав работен ден и въвеждане на еднодневни договори в земеделието започнаха работа социалните партньори в рамките на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Вицепремиерът Ивайло Калфин обясни, че с еднодневните договори ще се осветли икономиката:
По-голяма гъвкавост на работното време, запазвайки 40-часовата работна седмица, което също би било облекчение за служителите. Това става с разрешение на работодателя, така че това не би трябвало да нарушава процесите, трудовите.
От КНСБ репликираха, че с предложенията се смесват противоречащи принципи. Пламен Димитров предупреди:
Как един работник ще работи, ще получава доход – трудово възнаграждение еднодневно, в същото време може да получава и обезщетение за безработица, а в същото време ще може да получава и социална помощ. Това е смесване на основни принципи и създава прецеденти, които после могат да ни доведат други проблеми, които дори сега може би не можем да предвидим.
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал поиска на еднодневните договори да не се плаща осигуровката за пенсия:
Защото и без това не им се признава за стаж и за това време, а и за няколко дена или две-три седмици само усложнява нещата и прави дотолкова по-неизгоден този договор за работодателя, че той ще предпочете старото положение.
Въвеждането на гъвкавия работен ден Калфин аргументира с реални нужди на бизнеса и на работниците и съвместяването на трудовия със семейния живот, но Пламен Димитров предупреди:
Първоначално темата беше поставена, че ние искаме да съвместим трудовия и семейния живот. Затова ние изцяло подкрепихме този подход. Това предполага априори инициативата да тръгва от работника, а не от работодателя, защото съвместяването на семейния с трудовия живот предполага, първо, аз да заявя моите семейни нужди – деца, възрастни хора в семейството – и то да бъде водещото, в края на краищата, когато се говори за съвместяване и за огъвкавяване.
От бизнеса приеха синдикалната забележка. Васил Велев коментира:
Което е в полза на работника и служителя, генерално е в полза и на работодателя, и да се отървем малко от това окопно мислене, че работодателят е враг и той непременно цели от всяка разпоредба по някакъв начин да създаде проблеми за работника. В частния сектор между впрочем това и сега се прави на много места, без да има такива разпоредби.
