Лойд Суонтън, Тони Бък и Крис Ейбрахамс в „Цанкарьев дом”, Любляна (архив на „Аларма”, 2009 г.)
Снимка: Цветан Цветанов
От средата на септември (та чак до края на годината) радио фестивалът Alarma Punk Jazz на програма „Христо Ботев” се завръща за 14-и път на познатите вече локации – Първо студио на БНР, *Mixtape 5* B-Side и Чешкия център – с изключително силна програма: King Automatic с нов албум, Howling Owl(новата авангард-инди-поп формация на Лав Ковач, барабаниста на Ritual Nova Quartet и La Campanella – дуо с Евия Вебере от Латвия), квартета на легендарния Михай Дреш (в партньорство с Института „Балаши”, Будапеща), Naked от Белград (помните ли ги от второто ни фестивално издание от 2009 г.?), белгийското фрийк-нойз-джаз трио с електрифицирана арфа Guili Guili Goulag, австралийската група на Хюго Рейс The True Spirit (Мелбърн)... И нещо, с което фестивалът особено много се гордее – The Necks от другия край на Австралия (Сидни).
За The Necks Майкъл Джира от Swans казва: „Има една група, към която имам влечение и усещам родство с нея, въпреки че те не свирят подобна (на Swans – б.а.) музика. Но след като ги гледах на живо няколко пъти, мисля, че са страховити. От Австралия са и се казват The Necks – чували ли сте ги някога как звучат на живо?”... А Карл Хайд от Underworld, поканен от Брайън Ино да участва в съвместен проект с австралийското трио, е още по-категоричен в изказването на възхищението си. Негови са думите „I performed with The Necks”, след които няма какво много-много да добавим. Сред най-големите им почитатели са още музиканти от областта на авангардния джаз като Филип Джонстън и Нед Ротенбърг, а Ник Берч ги чувства доста близки като метод на музициране. Самите членове на триото – Тони Бък, Крис Ейбрахамс и Лойд Суонтън – освен 17-те си албума за четвърт век съвместна биография, от 80-те години насам поотделно имат огромен брой сценични и студийни колаборации с музиканти като Отомо Йошихиде, Стинг, Джон Зорн, Дюи Редман, Брандфорд Марсалис, The Ex, Петер Брьоцман, Джими Уидърспуун, Леонид Сойбелман, Palinckx, Мелани Оксли, Майк Купър, Том Кора, Фил Минтън, Джон Роуз, Франк Гратковски, Окюнг Ли и др. Въобще, точно такава група от точно тази величина май-май за пръв път идва в България.
Музиката на The Necks е хипноза, пътешествие в страната на „естествената ирационалност”, „плискане на мозъчни вълни” (напомнящи ни някои ранни открития в звукоизвличането, направени още от Робърт Фрип, Питър Хамил и Джон Кейдж в съвсем различен контекст), невидими водовъртежи; нещо като гамелан, нещо като африканска трансова музика, нещо като минимализъм, нещо като дъб-ембиънт-джаз, нещо като акустичен пост-рок, нещо като поток на съзнанието (или на подсъзнанието, по-точно казано)… С дългите си и наративни, бихме могли да добавим, произведения (често, но и съвсем закономерно, надвишаващи час) The Necks ни превеждат през цели епохи – но не исторически, а по скоро по отношение на вътрешното развитие на човека; през инстинкти, през настроения, през открития и изгубвания, през откровения; през галактики – не толкова в астрономическия смисъл, а по-скоро вместващи се в безкрая на нашия собствен микрокосмос. Това е – някои музики подлежат на анализ, други – на слушане, трети – на изтърпяване, четвърти – на обличане в лъжовни думи… А някои просто трябва да се изживеят, защото всеки друг начин за съприкосновение с тях би бил непълен и незадоволителен.
*** „При нас като трио нещата винаги идват много повече подсъзнателно... и ние рядко имаме властта или желанието да ги спрем“ – Крис Ейбрахамс, пианист на The Necks
*** „Джазът днес е прекалено контролиран, спонтанността е прекалено контролирана и това, поне според мен, доста отдалечава тази музика от корените й, които са ирационални“ – Лойд Суонтън, контрабасист на The Necks
*** „Ние винаги сме се интересували от всякакви други традиции и жанрове – от соул и африкански фолклор до съвременна авангардна музика. И насоката, в която винаги сме искали да се развиваме като трио, винаги е включвала в изключителна степен много и различни неща. Може би затова подходът ни, методът ни на работа е един вид реакция срещу това, което публиката би очаквала от едно пиано джаз трио. Този наш метод винаги е бил свързан с въвличането на множество неща извън джаза (...) И ако в даден момент музиката ни започне да става „африканска”, „индонезийска” или „минималистична”, главното е, че тя все пак си остава нашата музика, със звученето на The Necks“ - Тони Бък, барабанист на The Necks
P.S. Концертът в София на 18 ноември е единствената балканска дата от есенното европейско турне на The Necks и ще включва две близо едночасови произведения с кратък антракт. Групата пристига в Европа още през септември, веднага след поредния грандиозен проект на Брайън Ино в Австралия, който през есента предстои да бъде представен и на британска почва. Билети за концерта в Първо студио можете да закупите в „Дюкян Меломан”, Ticketplus и Eventim.
