Музикант е семейната професия, която Надежда Йоцова получава в наследство от целия си роднински кръг. Завършила е пиано в НМУ „Любомир Пипков”, а след това – в Музикалната академия в София. Кои са хората, допринесли за професионалното й изграждане?
„Токатина”, автор Христо Йоцов, изпълнява Надежда Йоцова
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Антонина Бонева, първата ми учителка, е не само преподавател, не само спътник в най-важните ми години – казва Надежда. – До ден днешен тя е мой близък приятел и съветник. С нея сме изминали заедно дълъг път – 12 години. Благодарна съм за всичко, на което ме научи. Като дете предпочитах да слушам репетициите на майка ми – цигуларка в СО на БНР , на дядо ми – обоист в Софийска филхармония, на чичо ми - кларинетист в Нов симфоничен оркестър. Да добавя и това, че баща ми е барабанист, композитор, преподавател. Натрупах огромен слухов опит, но не ми се свиреше много-много. Може би най-важното, което г-жа Бонева направи е, че ме мотивира да работя. Още тогава се занимавах сериозно с камерна музика. В НМА проф. Антон Диков – голям пианист и педагог, светла му памет, ме взе под крилото си и ме подкрепяше изключително много. Голяма роля в израстването ми има и проф. Васил Казанджиев – известен виолончелист, при когото учих камерна музика. Последва магистратура в Хановер, при проф. Герит Цитербарт, в неговия клас за солови изпълнители. Той е много активна личност в Хановер. Сега се занимавам с музициране и преподаване.
Концертът за пиано и оркестър от Христо Йоцов (известен джаз музикант и баща на младата пианистка) е написан специално за нея. Преживявах труден период – разказва Надежда.– Както повечето музиканти, предполагам, бях изправена пред екзистенциални въпроси – дали това е моята професия, добре ли се справям, защо го правя... Баща ми настояваше да продължа образованието си в Германия. Помогна ми да осъзная какво е необходимо да направя в онзи момент. Концертът, който написа изпълни желанието ми да се потопя изцяло в неговата музика. Аз самата преподавам на малки дечица и виждам как грейват лицата им когато успеят да сътворят правилните звуци. Предполагам, че това усещане за щастие ме направи професионален музикант.
Още като ученичка в НМУ Надежда печели няколко конкурса, но през последните години клавирните състезания не я привличат. Убедена е, че музикантът може спокойно да мине и без тях.
Конкурсите са нещо нормално в България, особено в млада възраст. Помня, че на 12 години спечелих първата си награда от „Млади музикани дарования”, от конкурс за американска музика във Варна, както и в Одрин – на международен форум и т.н. Сигурна съм, че може да се направи кариера и без конкурси. Но системата е такава – ако човек иска да стане концертен музикант, трябва да влезе в нея. А ако иска да остане „аутсайдер”, трябва да понесе последиците и да се бори. Бела Барток един от любимите ми артисти и композитори, казва: „Конкурсите не са за хората, те са за коне.” Ние не сме състезатели по музика, не хвърляме копия, не бягаме за време, не трябва да преплуваме морето. Ние правим музика и това не може да се оцени с някакви стотни. Всеки има различни разбирания, различни изисквания. Не можеш да се харесаш на всички. Наградите са хубаво нещо, но не са най-важното. Мен лично ме движи любовта към музиката и това, че усещам своето призвание.
В края на октомври известната българска цигуларка Стойка Миланова отбелязва важна годишнина с концерт в залата на НМУ. Ще й партнира Надежда Йоцова. .
