„Сурва, весела година, златен клас на нива, червена ябълка в градина, жълт мамул на леса, голям грозд на лоза, пълна кесия с пари... Живо, здраво до година, до година, до амина!” Благословии и пожелания за здраве и късмет звучат в първите часове на всяка нова година. Съхранени са и някои традиционни обичаи, извършвани на прага между две календарни години.
„Провикна се низ гора зелена”, изп. Павлина Горчева
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На първи януари православието чества Обрезание Господне и Свети Василий Велики. В българската традиция денят има няколко названия – Васил, Васильовден, Сурва, Суроваки. Както във всички български празници, едно от най-важните неща е подготовката на трапезата. Както и на Бъдни вечер храната първо се прекадява – обредни хлябове, млин или баница и непременно – свинска глава. Това е единственият случай във фолклорната ни практика, при който се кади свинско месо. В някои краища на България слагат орехи, чесън и мед – както на Бъдната вечеря. Всички са облечени в празничните си носии, а веселието е задължително, защото както посрещнеш Новата година, така ще ти върви. В някои селища съществува традиция да хвърлят в огъня дрянови пъпки и да гледат чия ще изпука най-силно или ще подскочи най-високо. Това пък означава, че човекът ще е най-здрав и енергичен.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Сурвакането е следващият обичай в празничната нощ, започва когато пропеят първи петли – след полунощ. Пренесено от древността, то има дълбока символика. Независимо от някои колоритни подробности, характерни за определено населено място, в цялата страна сурвакането има сходни черти и е еднозначно като типология с коледуването. Както в много старинни култури, в българските традиционни схващания кръгът е символ на слънцето, на Бога и има предпазни функции. Сурвакарите (подобно на коледарите) правят символичен кръг около селището, обхождат всички домове. Според историците, в миналото сурвакарите били женени млади мъже. През годините тази практика се променила и в последното столетие в сурвакането участват момчета - от 4-5 до 10-12-годишна възраст. След полунощ на 31 декември срещу 1 януари те започват да наричат за здраве и плодородие. Носят дрянови пръчки – сурови клонки, отсечени предния ден. Оттук името „суровачка” или „сурвачка”. В народните вярвания дрянът е символ на издръжливост, здраве и дълговечност. Докосването до това „желязно” дърво, носи пожелание за също толкова желязно здраве и късмет.
Любопитен и много показателен факт, който си струва да припомним в празничния ден – в началото на декември народният празник Сурова или Сурва в Пернишко беше вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Фестивалът на маскарадните игри в Перник е създаден през 1966 г. Провежда се ежегодно, а през 1985 г. получава статут на международен. Обичаят Сурва е описан във всички фолклорни области. Разпространена е и практиката маскирани ергенски дружини да обикалят селото и да сурвакат. Особено в Западна България. В зависимост от местния диалект те се наричат сурваскаре, джемале, джамали, бабугери, старци и др. Най-многобройна част от дружината е облечена в костюми от кожи на кози и овце с руното навън. Маските са зооморфни, често са оформени като висока композиция от летви, украсени с пера, рога, текстилни ленти. Задължителен елемент са звънците на кръста и тояга от сурово дърво. Наред с коледуването, този обичай има много старинна митологична основа. Изпълняван в период на преход в годишния цикъл, той има за задача да възстанови равновесието в природния и човешкия свят. Чрез него участниците – млади мъже, намиращи се във възрастов и житейски преход, усвояват знания, норми на поведение и религиозно-митологичните вярвания на своята общност. При изпълнението му те преминават от мрака към светлината, от незнанието към знанието, осигуряват за себе си и общността плодовитост и защита.
„Веселиново хоро”, изп. орк. при ансамбъл „Найден Киров” – Русе
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На 1 януари празнуват имен ден Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина и т.н. Василия се нарича и едно митично създание, което живее в народните песни около обичая „пеене на пръстените”. Така някога момите гадаели какъв ще бъде техният жених. Днес обичаят се изпълнява на много места, но по-скоро като театрална игра. Съхранени са и обредните песни за мома Василия, излязла „медни пръстени да вади”. Докато извършват обичая, девойките изпълняват подобни песни, припевки с различно съдържание.
Сурвачките също са запазили своето място. Дрянови пръчки, окичени с различни цветни материи ще намерим и по пазарите. Но съвсем различно е да ги направим сами. Необходими са ни разноцветни вълнени конци, малко сушени плодове, наниз от пуканки, здрава дрянова пръчка – и сурвачката е готова. На върха прикрепяме ябълка и задължителната „златна” паричка – за да е здрава и богата годината.
Любопитен и много показателен факт, който си струва да припомним в празничния ден – в началото на декември народният празник Сурова или Сурва в Пернишко беше вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Фестивалът на маскарадните игри в Перник е създаден през 1966 г. Провежда се ежегодно, а през 1985 г. получава статут на международен. Обичаят Сурва е описан във всички фолклорни области. Разпространена е и практиката маскирани ергенски дружини да обикалят селото и да сурвакат. Особено в Западна България. В зависимост от местния диалект те се наричат сурваскаре, джемале, джамали, бабугери, старци и др. Най-многобройна част от дружината е облечена в костюми от кожи на кози и овце с руното навън. Маските са зооморфни, често са оформени като висока композиция от летви, украсени с пера, рога, текстилни ленти. Задължителен елемент са звънците на кръста и тояга от сурово дърво. Наред с коледуването, този обичай има много старинна митологична основа. Изпълняван в период на преход в годишния цикъл, той има за задача да възстанови равновесието в природния и човешкия свят. Чрез него участниците – млади мъже, намиращи се във възрастов и житейски преход, усвояват знания, норми на поведение и религиозно-митологичните вярвания на своята общност. При изпълнението му те преминават от мрака към светлината, от незнанието към знанието, осигуряват за себе си и общността плодовитост и защита.
