Макар и сравнително малък град, Банско е сред селищата у нас, допринесли значително за културния напредък на България. И днес калдъръмените улички и запазените старинни къщи разказват за предприемчивостта и родолюбието на някогашните банскалии, за усета им към красивото.
Ако говорим за възникването на Банско, доскоро се смяташе, че то е създадено през XIV век, за да оказва отпор срещу османските нашественици. Първото писмено сведение за него е от 1567 година – в турски регистър на скотовъдите. И там за пръв път се споменава Банско като селище с изцяло християнско население в Разложката котловина – така започва разказа си Светла Барякова, директор на Музеен комплекс – Банско. Но археологическите проучвания в този район, отбелязва тя, разкриват поселения от различни епохи, като се започне от бронзовата, желязната, античността, средновековието и т.н.
Музейният комплекс е съставен от 8 обекта, които представят миналото на Банско, неговото богато културно-историческо наследство и видните личности, които са родени тук. Банско е сред селищата, които са дали изключителни личности, особено в епохата на Възраждането. Иска ми се да цитирам по памет думите на проф. Илия Конев, виден историк на литературата в България. Той казва, че Банско е единственото селище в България, което през последните три века: XVIII, XIXи XX, дава по една велика личност. 18-oто столетие дава на България Паисий Хилендарски, 19-oто – Неофит Рилски, а XX век – големия поет Вапцаров.
Със своята книга „История славянобългарска”, написана на Света гора, монахът Паисий поставя началото на българското Възраждане в годините на османското владичество. Разказвайки за славното минало на държавата ни, той вдъхва самочувствие на предците ни за национално самоосъзнаване. Монахът Неофит Рилски пък има изключително значение за развитието на българската просвета в XIX век. А творбите на талантливия и обичан поет Никола Вапцаров, убит в годините на Втората световна война, са преведени на повече от 90 езика. Той е единственият българин, удостоен с Международната награда за мир.
Днес за българското Възраждане в Банско разказва Духовно-историческият център „Св.Паисий Хилендарски”. Той е построен на мястото, където е била родната къща на Паисий и двамата му братя – Лаврентий, игумен на Хилендарския манастир и Хаджи Вълчо. В него може да се види точно копие на килията на Паисий в Хилендарския манастир, както и възстановка на параклиса „Св.Иван Рилски”, в който монахът е общувал с Бог. Центърът има и зала за временни изложби, конференции, филмови прожекции, интерактивни игри за деца.
Сред достолепните паметници на културата в градчето е родната къща на Неофит Рилски, превърната в музей. В нея е разположена и експозиция с писма, снимки, книги. Много добре укрепена, с дебели каменни зидове и скривалища, пък е Веляновата къща. Тя обаче е и изключително красива – нейният стопанин Велян Огнев я е изографисал отвън и вътре с изящни стенописи. Творби на прочутата Банска художествена школа могат да се видят в сградата на някогашния Рилски метох. Две историко-етнографски сбирки – в Банско и близкото градче Добринище, са посветени на миналото и бита на хората в този край на България. Разбира се, извън Музейния комплекс има много какво да се види. Достатъчно е да кривнете в уличка в стария град, за да усетите очарованието на миналото.
И още нещо. Наскоро, при определянето на Балканските награди за туристическа индустрия, сравнително малката община Банско, с около 13 хиляди жители и обявена за Зимна столица на Балканите, получи наградата за най-добра фестивална дестинация. Над 50 са фестивалните събития в културния календар на общината. Сред тях са Джаз Фест, Банско Филм Фест, Фестивалът на балканската музика „Бохеми”, „Банско бийт”, Балетен фестивал...
Снимки: Община Банско и Венета Павлова
