Книгата „Каймакъ-Чаланъ“ от Красимир Узунов ще бъде представена в голямата зрителна зала на Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Тя е посветена на българските герои от Първата световна война /1914-1918/ и битката, водена през септември-октомври 1916 г. на връх Каймак-Чалан, която според историците е един от най-драматичните моменти в българската военна история.
„Това е книга за душата на българина, преди 100 години”, казва авторът Красимир Узунов. Той е инициатор на идеята да издири наследници на загиналите в тази славна епопея. До този момент с него са се свързали представители на около 500 фамилии, които имат някакво отношение към боевете на Каймак-Чалан.Не малка част от загиналите са от пловдивска област. Тази идея е подкрепена и от кмета на Пловдив Иван Тотев с поканата пловдивчани, гости на града, ученици, родолюбци, преподаватели по история, както и наследниците на загиналите в боевете на Каймак-Чалан да присъстват на представянето на книгата. От 17.30ч. свободен вход в голямата зала на Градския дом на културата.
Досега книгата е представена в над 10 града на страната - Добрич, Каварна, Плевен, Карлово, Кюстендил, Шумен, Варна, Благоевград, Асеновград, Смолян. Заедно с автора на всички представяния присъства и адмирал Пламен Манушев.
Каймак-Чалан е най-високият връх на Нидже планина. Намира се на самата граница между Гърция и Македония. В превод от турски език неговото име означава Връх на върхищата или Господар на върховете, тъй като властва над цялата безкрайна бездна от безименните възвишения, коти и връхчета, която започва от Старков гроб и Мала Нидже на запад и стига до Кравица и Добро поле на изток”, така описва върха Красимир Узунов.
По време на Първата световна война (1914-1918), след освобождаването на Вардарска Македония, през есента на 1915 г. е наречен връх Борис, в чест на българския престолонаследник Княз Борис Търновски. Сърбите на свой ред го наричат Свети Илия, а гърците Ворас. От края на август до октомври 1916 г. Каймак-Чалан и околните върхове се превръщат в арена на ожесточени сражения между полковете на две сръбски пехотни дивизии, Дунавската и Дринската и частите на 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти пехотен Пловдивски полк от 2-ра пехотна Тракийска дивизия, 46-ти пехотен полк от 3-та пехотна Балканска дивизия от Ямбол и Бургас, 56-ти пехотен полк от 8-ма пехотна Тунджанска дивизия от Стара Загора и Казанлък и 58-ми пехотен полк от 9-та пехотна Плевенска дивизия, както и 55-ти пехотен полк от Хасково. 58-ми пехотен полк от 9-та пехотна Плевенска дивизия е мобилизиран през септември 1915 г. в навечерието на войната срещу Сърбия. Мобилизацията е извършена в гарнизоните Свищов и Ловеч от по-старите, запасни набори на 33-ти пехотен Свищовски и 34-ти пехотен Троянски полкове.
Повече от 8 000 български и сръбски офицери и войници оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените склонове на планината и до днес не могат да намерят покой в безименните си и запустели гробове.
В края на август и в началото на септември 1916 г. на Каймак-Чалан се качват малко над 6 000 български войници и офицери. В началото на октомври 1916 г., от Каймак-Чалан слизат по-малко от 800 от тях. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали.
Сръбските описания на битката разказват, че когато техните полкове стигнали на върха, намерили окопите и процепите между скалите пълни с трупове и ги нарекли "Дупките на ужасите".
Върху картите от края на ХІХ и началото на ХХ век височината на първенеца на Нидже планина варира в обозначенията от 2 525 до 2 532 метра над нивото на морето.
На съвременните карти височината на Каймак-Чалан е само 2 521 м.
Много години след края на войната сръбските картографи констатирали, че разликата във височината на върха е пряк резултат от продължителния обстрел на разнокалибрената сръбска и френска артилерия. В продължение на повече от месец върху Господаря на върховете всеки ден удряли от 10 до 50 000 оръдейни гранати. Така, по техните изчисления, той изгубил между 4 и 11 м от височината си, а камъните, пръстта и тревите се изпарили и изчезнали сред облаците.
