На 20 февруари отново ще бъдем в залата на Мет за поредното радиоизлъчване. Този път операта е „Мария Стюарт” на Гаетано Доницети. Ще дирижира Рикардо Фридза, а ролята на шотландската кралица Мария ще изпълни Сондра Радвановски. Английската кралица Елизабет ще бъде Елза ван ден Хевер, Робърт - граф Лестър, в когото са влюбени двете кралици ще бъде Селсо Албело, лорд Сесил - Патрик Карфидзи, Джордж Талбът - Квангчул Йон.
През този сезон Сондра Радвановски е приела като ангажименти в Мет да изпълни трите кралици на Доницети в един сезон, нещо, което е правила до този момент само Бевърли Силс. В началото на сезона тя изпълни партията на Анна Болейн, а през април ще бъде Елизабет от „Роберто Деверьо”.
Сондра Радвановски е била Мария Стюарт в Билбао, Испания през 2012 г. Дебютът й в Мет е през 1996 г. и оттогава има над 200 участия. Последните й роли са Амелия от „Бал с маски”, Леонора от „Трубадур”, Аида и Норма. Освен това през този сезон Радвановски ще бъде Тоска в Дойче опер, Берлин и Аида в Париж.
Вижте трейлъра на Метрополитън опера със Сондра Радвановски .
Елза ван ден Хевер дебютира в МЕТ през 2012 като Елизабет от „Мария Стюард”. Тази роля е пяла и във Франкфурт. През този сезон тя ще бъде и Донна Анна от „Дон Жуан”. Още от ангажиментите й - Джорджета от „Мантията” и Сестра Анжелика на Пучини във Франкфурт, както и Елизабет от „Дон Карлос” в Рейнската национална опера.
Селсо Албело е пял ролята на Лестър в Тенерифе, Испания. От останалите му ангажименти ще откроим партията на Роберто Деверьо и Едгардо от „Лучия ди Ламермур” в Дойче опер Берлин, Ернесто от „Дон Паскуале” в Миланската скала, Тонио от „Дъщерята на полка” в Париж, Елвино от „Сомнамбула” в Ковънт Гардън.
Патрик Карфидзи вече е бил Сасил в тази продукция на МЕТ. За първи път се явява на сцената на Мет през 1999 г.
Квангчул Йон през 2004 г. дебютира в МЕТ като Зарастро от „Вълшебната флейта”.
Диригентът Рикардо Фридза дирижира за първи път в МЕТ „Риголето” през 2009 г. и оттогава е водил спектаклите на „Норма”, „Тоска”, „Трубадур”, „Бохеми”, „Армида” на Росини. Преди това е бил диригент в операта в Бреша. Дирижирал спектакли в оперите в Париж, Мюнхен, Венеция, Сан Франциско, Милано.
Мария Стюарт - опера в три действия с либрето на Джузепе Бардари по мотиви от драмата на Фридрих Шилер „Мария Стюарт” от 1800 г. Премиерата е в Миланската скала на 30 декември 1835 г. На следващата година е забранена от цензурата. Поставена е през 1958 г. в Бергамо. Специално може да се отбележи и постановката в Ковънт Гардън от 1977 г. като ролите на двете кралици изпълняват Джоун Съдърлънд и Хюгет Туранжо. Тя е част от тетралогията на Доницети, посветена на периода на Тюдорите от английската история, в която влизат „Замъкът Кенилуърт” от 1829 г., „Анна Болейн” от 1835 и „Роберто Деверьо” от 1837 г.
Доницети гледа пиесата на Шилер в Милано и се обръща към либретиста Феличе Романи, който е създал през 1830 г. либретото за „Анна Болейн”. Работата не потръгва и Гаетано се обръща към студента по право, без всякакъв опит Джузепе Бардари. Двамата работят заедно, като използват превода на Андреа Мафеи. Те са принудени да премахнат всички политически и религиозни моменти от пиесата.
Кралят на Неапол забранява операта, тъй като Мария Кристина е пряка потомка на Мария Стюарт, и не може да приеме в театър Сан Карло да бъдат произнесени словата: „гнусно копеле и нечиста дъщеря на Болейн”.
Операта е била планирана и за по-ранна постановка, но на края се стига до датата 28 декември 1835 г. Първата изпълнителка на Мария Стюарт е Мария Малибран, като за нея Доницети специално прави ролята. Поради неразположение на Малибран премиерата е преместена за 30 декември. Цензурата отново се намесва, Малибран отказва да се съобрази с наложените промени и се оттегля. Операта е поставяна след това в Реджо Емилия, Модена, Малта, Флоренция, Анкона, Венеция и Мадрид (1840), Болоня (1841), Порто, Португалия (1842), Гранада, Малага, Барселона и Испания плюс Венеция и Падуа (1843), Лисабон (1844), и най-накрая в Пезаро (1844-45). В Неапол е поставена през 1865 г., след което следват 130 години абсолютно изчезване от сцените. Първата постановка на операта през XX в. е през 1958 в Бергамо, а в Лондон е поставена едва на 1 март 1966 г.
Историческа справка
Мария Стюарт е родена на 8 декември 1542 г. - кралица на Шотландия, а след това и на Франция. Тя е съпруга на Франсоа II и претендентка за английския престол. Осъдена е за държавна измяна и заговор срещу кралица Елизабет I и обезглавена на 8 февруари 1587 г. Мария Стюарт е дъщеря на шотландския крал Джеймс V и Мари дьо Гиз. Баща й умира само шест дни след раждането й и Мария става новата кралица на Шотландия. Коронована е на 9 септември 1543 г. Тя е едва на година. Тази коронация нарушава договор, по силата на който Мария трябва да се омъжи за сина на Хенри VIII Едуард и двете кралства да се обединят. Хенри веднага започва война, а Мари Дьо Гиз скрива дъщеря си. Френският крал Анри II предлага Мария да се омъжи за сина му Франсоа, като в отговор на съгласието изпраща войски на помощ на Шотландия. Петгодишната Мария е изпратена във Франция и на 15 години се омъжва за Франсоа в Нотр Дам дьо Пари. След година Анри II умира и Франсоа става крал. След година и той умира. Мария решава да се върне в Шотландия и поема престола на страната, която вече е протестантска. Омъжва се два пъти, но протестантските лордове въстават срещу нея и тя е принудена да абдикира в полза на сина си Джеймс VI, който след 36 години наследява и английския престол под името Джеймс I, като наследява престола от Елизабет - жената, която обезглавява майка му. Самата Мария Стюарт е държана в плен в продължение на 19 години, след което е осъдена и обезглавена. През 1612 синът й, вече крал на Англия, премества тленните й останки в Уестминстърското абатство.
След финала на директното излъчване от Метрополитън опера ще чуем и фрагменти от останалите кралски опери на Доницети. „Елизабет в замъка Кенилуърт” е първата опера на Доницети, в която той се обръща към историята на Тюдорите в Англия. Премиерата е през 1829 г. в театър Сан Карло Неапол. Либретото пресъздава драматичната история на граф Лестър, който има тайна съпруга Амелия. Той крие това от кралица Елизабет I, но на края всичко завършва с кралска прошка и благословия. Следващата опера е „Анна Болейн” през 1930 г. Анна Болейн е втората жена на Хенри VIII и майка на Елизабет I. Следва „Мария Стюарт” през 1835 и на края „Роберто Деверьо” през 1937 г.
Съдържание на операта „Мария Стюарт“
