Родена в Плевен, получила образованието си в България и Франция, през последните десетина години Василена Серафимова живее в Париж. Още докато е в родината, печели награди от национални и международни конкурси: през 2003 г. – голямата награда от Международния конкурс „Музиката и земята”, през 2006 е сред финалистите на Международния конкурс за маримба в Линц – Австрия, и е удостоена с две специални награди. По-късно през същата година получава втора награда от Международния конкурс за маримба в Париж, както и приза на СПЕДИДАМ (асоциация за защита на правата на артистите и интерпретаторите)за най-добър чуждестранен студент във Франция. През 2007 г. става носител на втора награда на Международния конкурс ARD в Мюнхен, година по-късно – на първа награда от Петия световен конкурс за маримба в Щутгарт.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В началото на 2016 г. Василена беше номинирана за наградата „Музикант на годината“ на БНР (гласуването продължава до 29 февруари). А през април „Дойче грамофон“ ще издаде компактдиск, който талантливата изпълнителка е записала заедно с пианиста Тὸма Енко. От разказа й научаваме подробности за музиката, включена в албума, за българските пиеси в репертоара й, а също – за палките, които носят нейното име и които през последните месеци са истински хит във Франция.
Дуото се създаде по идея на неговата първа преподавателка по пиано Жизел Маньо, която е артистичен директор и създател на много важна асоциация във Франция Les concerts de poche. Тя беше решила, че трябва да свирим заедно и ни организира концерт през 2009 г. Това беше една от най-прекрасните музикални срещи и за двама ни. И до днес това е един от водещите ни проекти. В албума сме включили Соната за две пиана Ре мажор от Моцарт, преработка за пиано и маримба. Представяме Адажио и Фуга от Първата соната сол минор на Й.С. Бах, като аз свиря оригинала, а Тома импровизира. Има и наши авторски композиции, както и импровизации върху българската народна песен „Дилмано, Дилберо“. Пиесата „Знаци на живот“, написана специално за нас от американския композитор Патрик Цимерли, също е в диска. В скоби искам да кажа, че направихме премиерата на това произведение в България, на Международния фестивал за маримба и ударни инструменти, който организирам през две години в родния си град, заедно с НУИ „Панайот Пипков“ и община Плевен. Колкото до албума, мисля, че най-точното определение е “разнообразен и еклектичен“. Официалното представяне на новото издание ще бъде на 3 май в Париж.
Преди няколко дена работих с Ерик Самют – първият маримбист, който създава клас по маримба във Франция – продължава Василена. – От тази година аз съм преподавател на втория клас по маримба в Консерватория „Морис Равел“ и това е много голяма отговорност за мен. Реших да поканя Ерик и неговия клас за съвместен концерт с мен и моя клас. С него ще изпълним моя транскрипция на българската народна песен „Ерген деда“ и ще направим импровизации върху нея. В соловия репертоар ми репертоар е пиеса от Ценко Минкин, както и обработка на „Полегнала е Тудора“ от проф. Добри Палиев. С квартет, който изпълнява джаз и класика свирим „Калиманку Денку“ и т.н. Получила съм класическо образование, но българският фолклор е на преден план в моя репертоар.Завърших НУИ Панайот Пипков, после във Франция учих в Националната консерватория във Версай и Висшето училище за музика, но фолклорът винаги е бил част от моето ежедневие. Обожавам традиционната ни музика и чрез нея мисля, че представям страната ни по най-добрия начин.
Августина и Симеон Серафимови – родителите на Василена, са музиканти, те са и първите й учители.
В началото те бяха най-важните личности в живота ми – казва тя. – Бях в класа на баща по ударни инструменти в музикалното училище – 12 години. А майка ми преподава анализ, полифония.Дори фестивалът в Плевен е основан по идея на родителите ми, сега подготвяме четвъртото му издание. Във Франция срещнах още много хора, които повлияха изграждането ми като музикант и личност. Силвио Гуалда, в чийто клас бях във Версай, както и много други, няма как да спомена всички. А Моника и Дитер – производителите на палки за ударни инструменти, срещнах преди десетина години. Разбрах, че Моника е силно впечатлена от мое изпълнение и си казала, че иска да направи нещо за мен някой ден. Идеята за нова серия с палки с моето име дойде преди няколко години. Пробвахме различни прототипи докато получим резултата, който очаквахме. От края на миналата година тези палки се продават почти навсякъде във Франция и имат голям успех. А аз съм щастлива, защото много ученици и студенти свирят вече с тях.
