Разказват, че строежът на крепостта Баба Вида, започнат по заръка на красивата болярска дъщеря Вида, продължил толкова дълго, че децата на строителите не можели да разпознаят бащите си - животът им бил преминал в изграждането на крепостта. Тя станала толкова здрава и добре укрепена, че за нея се разказвали легенди. Бранела поданиците на Вида от всички външни набези. В знак на признателност към своята господарка, хората нарекли замъка „Бабини Видини кули”. Град Видин също носи нейното име.
„Баба Вида” е единственият изцяло запазен средновековен замък в България. Издига се на брега на река Дунав, на мястото на римската крепост Бонония. Строежът му започнал още през X век, в периода на първото българско царство. Изграден e от камъни и тухли, споявани с хоросан. По време на обсадата от византийските войски през 1003 г., крепостта издържала близо осем месеца. Цар Иван Срацимир допълнително разширил и укрепил замъка. Той има външна и вътрешна стени, с дебелина над два метра. Външната е с две кули, а вътрешната - с девет. Крепостта била оградена с ров, пълен с вода, над който тогава имало дървен и подвижен мост.
Най-добре съхранената част от замъка е т. нар. Срацимирова кула, строена през XIII-XIV век, с височина 16 метра. Стените й са украсени с тухлени орнаменти - розетки и паници. Близо до тази кула е тайният изход на замъка.
