Ще откриеш Slow Slow Loris някъде между нойз музиката, вокалните импровизации и аудио-визуалния пърформанс. Базираните в Берлин Анджела Йоуел (ANY) и Робърт Хайм (G6PD) успяват за по-малко от две години да представят общия си проект на много фестивали в Европа и почти веднага след създаването му правят турне в Америка. На 20 март ще ги видим в София като част от четвъртата „Шумна неделя“ на Amek Collective. Разговаряме с тях за миналото на ANY като класически танцьор и хореограф, за раздялата на G6PD с клубната сцена и за движещата сила зад творчеството броени часове преди да дебютират на Балканите. Slow Slow Loris съществува от 2014 г., бихте ли представили индивидите зад проекта и причините да започнете да работите заедно?
ANY: Тийнейджърските ми години бяха разделени на две. Половината от времето си прекарвах в мотаене с артистичните си пънк приятели, с които разучавахме какво можем да постигнем чрез музика и звук. През останалата част учех за професионален танцьор и именно това беше посоката, която в последствие поех. Озовах се в Ню Йорк, където работех точно това. Осем години по-късно, в конфликт с празнотата, която изпитвах, заради прекалените тренировки и прекалено многото работа, напуснах Ню Йорк и се преместих в Колорадо. Там, след известно време в компанията на наследници на Buddhist Beat поколението, постепенно изоставих границите между различните видове изкуство и започнах да ги изследвам заедно. Зелената форма, нарисувана на платно, се оказа не по-различна от звука на счупена чаша за чай или от движението на ръката ми. Сякаш идваха от един и същ източник. Така започна следващата фаза от творчеството ми – да създавам мултимедийни пърформанси. Покрай работата си в тази насока започнах и да преподавам в различни университети. Именно така се озовах в чужбина отново, но интересът към създаването на звука започна да надделява. Исках да бъда зад сцената. Исках да избягам от визуалното и от ролята на изпълнител, и да бъда само човекът, който пише музиката. Това беше следващата стъпка в разделянето на пластовете. Връщах се към корените и ранните си вдъхновения. Когато през 2011 г. за пръв път чух Робърт (G6PD) на живо, исках да се гмурна в неговите красиво оркестрирани пластове звук и три години по-късно започнахме да работим заедно.
G6PD: Запознах се с ъндърграунд музиката благодарение на по-голямата ми сестра и приятелите й, когато самият аз бях на около 12 години. Като на всеки пънкар от малък град, животът ми се виждаше скапан и скучен, затова беше страхотно да се занимавам с музика. Да бъдеш креативен, да правиш джемове с приятели или да основаваш нови банди беше бягство от рутината. Това се превърна в основен начин да се изразявам и да се справям с емоциите си. До края на 80-те преминах през купища банди и проекти. През 90-те започнах да се интересувам и занимавам с техно транс, като цяло с клубна музика. Свирех основно на партита в Берлин като лайв акт. Около 2000 г. започнах да правя и по-dub ориентиран ambient / chill out. Около 2010 г. спрях да продуцирам клубна музика и следващите четири години бях част от OKO – аудио-визуален хибрид. С ANY се запознахме на концерт, на който и двамата свирихме самостоятелно. Влюбихме се не само един в друг, но и в музиката си.
ANY, какво ти даде и какво ти отне миналото ти на класически танцьор?
ANY: От танцуването научих много за хореографията на другите хора и как да създавам и следвам своята. Когато се занимавах със съвременен танц, импровизирахме много. Бих казала, че тези умения директно повлияха на усещането ми за музика, звук, композиране и импровизация. Много съм привлечена от процеса, в който оформям произведенията си в нещо цяло, без значение дали преходите са плавни или всичко се променя с гръм и трясък. Моят творчески процес е много соматичен и именно чрез съвременния танц се научих да възприемам тялото си като нещо свободно, а не подчинено на идеална форма или позиция. Класическото обучение ме направи много дисциплинирана, прецизна и изискваща. Понякога това пречи на идеята за соматичната неподправеност, но в крайна сметка принципите някак успяват да се балансират. Когато пък си противоречат, това помага за динамиката на произведенията ми.
G6PD: Миналото на професионален танцьор е много осезаемо в начина на работа на ANY. Има толкова много детайли, изследване, поезия и визуално изкуство във всеки неин лайв сет... Впечатляващо е да видиш как тя съчетава всичките си вдъхновения в една голяма нойз опера. В сценичното й присъствие ще усетиш професионалната работна етика, която й е вкоренена, откакто е била младо момиче.Трансформацията за G6PD е от хардкор/пънк сцената, през клубната среда и до ескперименталната музика. Какви са причините за тези жанрови миграции?
G6PD: Пробвах всякакви стилове музика, пънк бандите бяха може би най-устойчивото, но за мен да си пънкар никога не се е изчерпвало само с музиката. По-скоро водеща е била DIY (направи-си-сам) етиката. И това се оказа връзката с техното и клубната музика на 90-те. В един момент се оказа, че можеш сам да продуцираш музиката си. Вече не ти трябваше професионално студио. Бих казал обаче, че винаги съм имал експериментален подход, независимо каква музика съм правил. Slow Slow Loris се появи в момент, в който търсех нещо ново. Това е проект, който почувствах, че може да побере всеки елемент от музикалната ми вселена.
Клубната сцената ли не ти понесе или твоята музика не намираше място в нея
G6PD: През 90-те сцената беше много отворена, но с годините стана все по-консервативна и се диференцираха различни стилове с техните собствени сцени. Това е трудна реалност за експериментаторите и аз самият никога не съм бил особено заинтересуван от това да правя музика за определена ниша. Смятам, че това разрушава цялото. Мразя сцените и стиловете. Смятам, че музиката се дели само на хубава и лоша. През 2010 направих последния си лайв сет с денс музика като основен гост на голямо събитие и бях готов да продължа напред, като се освободя от всичко, което вече бях постигнал. Развил бях алергия към клубни денс бийтове и всички тези ограничения пред креативността ми. Петнайсет години партитата ми бяха повече от достатъчни и отново беше време за по-емоционална, свободна и дълбока музика.
ANY: Не съм била там, но мога да си представя как сцената е опитвала да се противопостави на неговата първичност, експерименталност и отказа му да следва каноните й.
Не носи ли всеки стил музика достатъчно предизвикателство или само експерименталната сцена позволява на артистите да изразят най-радикалните си идеи?
ANY: Смятам, че тези крайни идеи могат и трябва да бъдат изразявани във всички сфери на изкуството. Според мен, колкото по-популярни стават, толкова по-добре. Със сигурност не трябва да бъдат ограничавани само в една сфера. Но в крайна сметка кои пък са тези радикални идеи? Лично за мен това изобщо не е движеща сила. Предпочитам да търся автентичност. Да отговарям на въпроси като „Казвам ли всичко, което искам да кажа?“, „Правя ли това, което наистина искам?“… За мен няма значение дали това е нещо крайно и нечувано, а дали е истинско и дали значи нещо за поне един друг човек освен мен. Може би точно тази връзка с другия човек е крайното.Кажете ми нещо повече за дебютния албум на Slow Slow Loris.
ANY: Първият ни концерт трябваше да се случи доста по-рано от очакването и за целта се затворихме в студиото и просто да започнахме работа. Крайният резултат е следствие от шест седмици нонстоп работа и е всъщност причината, поради която изпуснахме по-голямата част от лятото на 2014 г. Дебютният ни албум е роден от желанието ни да изградим убедителен лайв сет. Напоследък Робърт успява да ме убеди да работим по песни в студиото без напрежението от това как ще ги пресъздадем на живо. Но в по-късен етап винаги стигаме до момента, в който мислим как да ги изпълним на концерт. Процесът е доста интересен за мен, защото ти създава много творчески дилеми, а впоследствие и предизвикателства, с които да се бориш.
G6PD: Интересното е, че на това турне ще представим първия си албум, а вторият вече е готов. Трябва само да бъде смесен. В момента работим по третия. Търсим си лейбъл, така че ако някой се интересува от нас нека ни пише.
Само година след старта на Slow Slow Loris направихте турне в Америка. Много музиканти споделят, че сцената там не е много гостоприемна към чуждестранните артисти, как се отнесе САЩ към вас?
G6PD: Изглежда няма толкова много места за експериментална музика като в Европа, освен ако вече не си много известен. Като цяло DIY клубовете и галериите са много по-малко, защото изглежда, че е по-трудно да отвориш такова място в Щатите, има повече изисквания и лицензи. Бихме казали, че границите не са отворени към чуждестранните артисти. Това е и нещото, от което можем да се оплачем, но като цяло турнето ни беше добро преживяване.
Изглежда и двамата имате много причини да се занимавате с музика, но какво би ви отблъснало от нея?
ANY: Това, че е трудно да живееш от работата си. Или опасността да попаднеш под обстрела на нечие его, но това май не се случва само с музикантите.
G6PD: Тръпката – когато тя изчезне, значи е време да спра.
Какво ви накара да се запътите към Балканите? Какво очаквате да откриете тук?
ANY: Може би повече невинност и глад за експериментална музика в тези региони… Има ли такова нещо, или съм си го измислила? Смятам, че точно това ме привлича към тези места. Искам да преживея всяко място, защото това е един от начините, по които опознаваш различни аспекти от самия себе си. Това е като да чуя нови и непознати звуци и да се чудя какво бих изпяла в отговор.
G6PD: Просто обичаме да сме навън, да свирим пред различни типове публика и нови за нас култури.
, за да научите най-важното от деня!
