С блага вест и блага дума някога наричали за благо време, благо жито, благи хора по пътя на всеки… Благовец е народното име на Благовещение – един от най-големите църковни празници, отбелязван точно девет месеца преди Рождество Христово. Знайно е, че именно на този ден Архангел Гавраил донесъл на Богородица благата вест, че тя ще роди Спасителя.
Март е месецът, отреден за ритуалното пролетно почистване на дома, на стопанските постройки, но също така – време за „настройване“ на мислите и човешкото тяло за новото начало. В очакване на светлите пролетни празници още в първия ден на месеца започвали ритуали, свързани с обновяването на всичко, което заобикаля човека. Според народното вярване, на Благовец кукувицата пристига през морето, заедно с лястовицата, за да извести, че зимата си е отишла, а лятото се задава.
Със затопляне на земята от своите леговища изпълзяват змиите, скрили се за зимата в пещерите на своя цар. От „край свят“ пристигат самодиви, самовили и „различни други дихания“ – невидими същества, които човекът не бива да ядосва, да предизвиква и най-добре изобщо да не се среща с тях.
На Благовец в цялата страна съществува обичаят да се измитат дворовете, овощните градини, дори лехите с цветя. Събрания боклук палят и прескачат огъня за здраве, дори опушват краката си, за да се предпазят от ухапванията на отровните змии. 
В някои райони обикалят със запален парцал дома, двора и всички пространства, населявани от хора и стока. Това също предпазва от опасните влечуги според вярванията. Весел, шумен, но и задължителен за почти всички краища на страната е обичаят жените и децата да обикалят, произвеждайки колкото е възможно по-силен шум. На много места го правят и днес. В ръцете си държат маши, ръжени и всякакви метални предмети, върху които удрят. Едновременно с това викат: „Бягайте змии и гущери, Благовец иде!“ На места плашат змиите с идването на щъркелите: „Бягайте, змии и гущери, че идат щъркелите!“ Народът вярва, че дори най-опасната змия не може да навреди на щъркела. Разказват се истории, в които влечугото надвива дори силния орел, но щъркела – никога. 
Някога момите пеели по къщите „благовешки песни“. Този обичай се запазва до началото на ХХ век, а днес на много места се възстановява всяка година. Главен герой в моминските песни отново е кукувицата, споменава се какви вести е донесла тя – например, че са дошли самодивите, че някоя мома ще се омъжи скоро и пр. На Благовец често си правят шеги с иманярите – заради поверието, че в навечерието на празника там, където има заровено имàне се извива магически син пламък. Селските зевзеци палели слама, покривали я с кош и тя започвала да гори със син пламък. На сутринта намирали местата разкопани и преорани – повод за безброй „лакърдии“ в кръчмата. Най-важното е на Благовец кукувицата да те закука сит и с пари в джоба. А ако си гладен, болен или без пари, чуеш ли характерната песен на птицата, трябва да пляскаш с ръце, докато я прогониш.
