Богослужението в православните храмове през Страстната седмица е особено тържествено, а песнопенията, които звучат, са сред най-красивите произведения на композиторите, писали църковна музика.
Знайно е, че за всеки празник са предназначени определени текстове, изпълнявани върху мелодии от различни ортодоксални стилове. В нашия опит да представим музиката, която звучи вбългарските храмове в дните преди Възкресение Христово, ни помага Юлиан Периклиев. Той е възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“, завършил е след това Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, съосновател и солист на „Юлангело“ – камерна вокална формация, в чийто репертоар влизаха преди всичко произведения от църковната практика. Съосновател е и на ансамбъл „Аноним“, а през последните години е хорист в редиците на Смесения хор на БНР. Ето какво ни разказа той:
На утринната служба на Велики петък звучи „Благообразний Йосиф” – песнопение, което също е добило голяма популярност. То говори за делото на Йосиф от Ариматея, който измолва от Пилат Понтийски да снемат тялото Христово от кръста, да го измият с благовонни масла, както повелявал еврейският обичай, да го увият в плащаница и да го положат в неговата семейна гробница. В тази гробница се случва и тайната на тайните, великото чудо – Възкресението Христово.
Вечерта на Велики петък – продължава Юлиан – се извършва последованието „Опело Христово”. То се характеризира с три статии, които се изпълняват единствено на този ден. „Опело Христово” е израз на чувствата и мислите на тези, които съпровождат тялото на Исуса Христа до гроба и го полагат в него. Неслучайно в православните църкви се извършва тържествена погребална процесия извън храма, символично съпровождана от плащаницата, в която е било увито тялото на Господ Исус Христос. Известен и почитан е обичаят, при който след шествието и символичното погребение, когато отново влизаме в храма, минаваме под тази плащаница. Така символично влизаме в гроба с Христос, „умирайки за греха”. Това е нашата мисия като християни - да умъртвим греха в себе си, защото заради нас Той победи смъртта.
В наши дни на Велика събота се отслужва Василиева литургия. Свети Василий Велики, наречен стълб на Светата Църква за неговата основополагаща писателска и творческа дейност, изложил целия порядък на литургията в съкратен вид, както е била в апостолските времена, прибавяйки в нея и свои молитви. Василиевата литургия се отслужва 12 пъти в годината на големи празници. „Да молчит всякая плот” във Василиевата литургия на Велика събота се изпълнява вместо „Херувимската песен”. И текстът, и внушението, което носи това песнопение е да си представим усещането на Христовите ученици на този ден – съботния ден преди Пасхата, когато тялото е вече било положено в гроба. Те не знаят какво ги очаква. Затова говори и песнопението „Да замълчи всяка плът” – за деня на тишината, на пълната тишина, на очакването. За нас, които знаем – това е очакването на голямата радост.
