12
Мястото на действието е сградата на Чешки Розхлас (Český rozhlas) на улица Vinohradská 12, Прага. На входа на радиото има пиано със столче. На пианото пише Umění slyšet (Изкуството да се слуша) и името на културната програма Vltava („Вълтава“). Пианото е в прекрасно състояние, столчето – в не чак толкова. Ако в междучасията дръзнеш да изпиеш кафето си на триградусовия уличен студ, въпреки че не пушиш, вероятността случайни минувачи, най-често тийнейджъри, да са седнали на столчето и да станеш свидетел на неочаквано добро изпълнение, е неочаквано висока. Чешкото радио е домакин на европейския форум за радиодрама EBU Radio Drama Workshop не неочаквано и неслучайно. През последните 3-4 години ново поколение драматурзи, документалисти и радиорежисьори заявиха своите безспорни високо професионални умения на международните фестивали за драма и фичъри и това се случи след едно прекъсване, след една 4-5 годишна пукнатина, която последва смъртта на чешкия гуру на документалистиката от 80-те и 90-те години. Едно от най- забележителните постижения на тази нова вълна радиомейкъри е проектът на Катерина Ратоуска, наречен Минутна радиопиеса, който има вече 4-годишна история, програмно време за излъчване и повторение всеки работен ден, свой сайт, награди и номинации на фестивали и фонд от 800 заглавия, създадени както от популярни драматурзи и белетристи, така и от слушатели.
Да направим скок в бъдещето на радиодрамата е логото на пролетната среща в Прага и програмата й даде няколко измерения на този метафоричен скок.
Какво се случва когато радиопиесата, която сама по себе си представлява вид игра, напусне границите на радиото и тръгне по широкия онлайн свят? Би могла да се превърне в друг вид игра. Геймингът, разработването на дигитални игри, е не само едно от най-често използваните неща на мобилните устройства от всякакъв вид, но и предизвикателна форма за аудиоразказване на истории. Как напрегнатите наративни качества на радиодрамата могат да бъдат комбинирани с интерактивност и как различните медии могат да се допълват в построяването на една радиопиеса? Редакторката Isabel Platthaus от Кьолнското радио и авторът Achim Fell от Германия показаха как това е станало възможно и търсено приключение в разработването на радиопиесата и аудиоиграта „39“. Marie Wennersten от Шведското радио направи демонстрация как онлайн платформите и социалните медии стават инструменти за разказване на аудио истории и как една съвсем съвсем млада аудитория се оказва дълбоко вътре в слушането и правенето на радиопиеса.
Записване на радиодрамата на терен, в автентични условия, с амбицията и творческата задача да създадеш илюзията за реален живот, е главната посока на Скока в бъдещето. Това означава няколко неща. Първо - нов тип драматургичен текст. Той вече не копира модела на театралната пиеса, а се развива като проект, като сценарий в статут на непрекъснато обновяване, готовност за реакция на вече осъществени записи, и логично и естествено приближаване до правенето на фичъри. Jean-Claude Kuner, независим продуцент от Швейцария, носител на поредица от международни награди за радиодрама и радиофичър сподели опита си за това как, използвайки техники на радиодокументалистиката, успява да избегне изкуствеността на театралната сцена и филмовия екран в правенето на радиодрама. Така че идеята за работа без текст всъщност е вече доста напреднала и на такъв тип продукции на радиопиеси бяха посветени семинарите на Malin Axelsson от Шведския драматургичен департамент, на изключително успешния автор от Германия Paul Plamper и международния медиен консултант и продуцент Robert Thirkell.
Скокът в бъдещето на радиодрамата предполага и нов тип аудио продукция, нов тип актьорско изпълнение, базиращо се на техниката импровизация, нов аудио дизайн и аудио режисура, чиито задачи сериозно се усложняват. Тя хем трябва да работи в теренни условия толкова често и толкова добре, колкото и в студийни, хем трябва да извади накрая звук от друг вид, звук, идващ вече не от баналното стерео, а от 8 посоки в любопитната ви и любознателна слушателска глава, както това става в така наречените „Радиопиеси за слушалки“ (Radio Drama for Headphones).
И така стигнахме до Галената котка на уъркшопа, моето лично откритие за дните на ЕBU семинара, и нейната собственичка Catherine Robinson от BBC. Катрин направи звукова сауна в едно малко студио на Чешкото радио. Как? Като галеше своята черна котка. Обясни, че се е сдобила с нея точно преди една седмица и оттогава не са се разделяли. Галената черна котка на Катрин е инструмент от ново поколение миди клавиатури. Можете да го видите на една от снимките. Звуците, които опитната звукорежисьорска ръка на Катрин изтръгваше от велурената му опаковка, мека като котешка козина, са дигитални, но и не. Тук просто човек трябва да чуе. Изкуството да се слуша. Илюзията за реален живот. Условността и играта на радиодрамата са въпрос на замисъл, а аудиоматерията трябва да се освободи и от най-микроскопичната капка фалш. На каквото и да ниво – писане, актьорстване, записване, миксиране.
Катрин се съгласи със сравнението ми, че се отнася към джобната си дигитална творческа лаборатория като към любимата си малка котка. Но през минутите на звуковата сауна тази току-що родена техническа играчка стана домашният любимец и на всичките 80 участници в Семинара за радиодрама.
Всеки от нас искаше да я погали.
