Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гнездото на стършелите: Румен Белчев и Вичо Балабанов

Част от първа страница на първия брой на вестника.
Снимка: sbj-bg.eu
„Гнездото на стършелите” – съвместна продукция на вестник „Стършел” и редакция „Хумор и сатира” на Българското национално радио!
Няма нищо случайно в природата!
Не е случайно, например и това, че сме си разделили денонощието на 24 часа. Защо на 24, а не, например – на 20 или на 36 – казва ли ти някой! Има едно възможно обяснение – в денонощието има двайсет и четири часа защото в стекчето с кенчета има също двайсет и четири бирички! Друго логично обяснение е в тайната на числото 24. Най-чаканата нощ от децата е на 24-и декември – когато за послушните са предвидени подаръци. По странно, но не случайно съвпадение, пак в навечерието на 24-и, само че през май, сме свикнали също да раздаваме подаръци и награди. На двайсет и четирима български интелектуалци. Всъщност – тая година бяха тридесет и пет, но тука е така – в момента, в който се спомене нечие име, започва културна дискусия – в смисъл – кой е пък тоя, баш па тоа ли, къв интелектуалец е, бе, аз съм спал със сестра му, и така – поне единайсет от удостоените се оказват недостойни и пак остават двадесет и четири!
Въпросът наистина е сериозен – за да можем да отговорим на въпроса „къв интелектуалец е па тоа”, трябва все пак да имаме известно понятие какво е това същество – интелектуалецът. Дали е всеядно или тревопасно. Дали живее по дърветата, или по панелките. Дали пише, или брише. Може ли да подава лапа и да маха с опашка. Хетеро или хомо. Разни такива работи. Друго нас не ни интересува. Поне така ни убеждават публикациите по медиите.
Разбира се, има и такива, които твърдят, че наградените имали и други занимания – например, да пишат книги, но това, според разпространеното обществено мнение, е странична и съпътстваща дейност. Не може човек да се прехранва от това, да доставя стока под формата на книжки за кашоните от отдавна изядени банани на площад „Славейков”. Със сигурност няма начин интелектуалецът в днешно време да няма и по-висше предназначение!
Какво е то ли? Ще научим след рекламите!
А, ние сме нямали реклами!
Та, говорехме си за предназначението на интелектуалеца. Например – сега се сещам – да се снимат с него хората, които искат да станат известни заради това, че са се снимали с него.
Друго важна негова функция е да се подписва. Мина времето, когато един човек, застанал зад името си, можеше да обърне общественото мнение на колкото си градуса му се ще. Днес, за да се помръдне това мнение, минималното изискуемо количество подписали се интелектуалци е сто. Ако са двеста – още по-добре. При триста обаче иде вече ексик и хората започват да четат списъка и да си задават въпроса, с който започнахме – „кой е па тоа”, така че трябва да се внимава с бройката – двеста и петдесет поддръжници на благородна кауза е критичният максимум, който не поражда излишни въпроси.
Да не говорим, че заставането зад кауза е не много благоразумно поведение, заради което интелектуалният елит у нас от известно време насам се дели на интелектуалци и протестъри. Интелектуалците поддържат правилната партийно-правителствена линия, протестърите – оспорват.
От време на време групите си разменят местата – протестърите стават поддръжници и в резултат – официално признати за интелектуалци, а поддръжниците – минават в опозиция, престават да бъдат интелектуалци и стават протестъри. Тая ротация си има и положителните резултати за българската култура – в определен период едните получават награди и спонсорства, в следващия – другите, и така се гарантира все по-всестранният културен напредък на обществото.
Обществото напредва все повече и повече, върви към мощната просвета – и вече знае, че ракията е типично българско изобретение, защото от вътрешната страна на чирепче, намерено в Царевец черно на бяло си пише, че „ракия снощи пих”, че знакчето @ от днешните мейли е краднато също от старобългарската писменост, че сме енергийна чакра на планетата, както и че ни прецакаха на Евровизията по политически причини. Това обществото научава от народните будители – списователите на вестници, които, кой знае защо, обявиха 1 ноември за свой празник. Какво общо има първи ноември със сакралното число 24? В природата няма нищо случайно. По-напредналите в нумерологията светкавично ще изчислят, че едно плюс единайсет (ноември все пак е единайсетият месец) правят дванайсет – половината от 24!
Оттук, разбира се, логичният въпрос – след като има празник на народните будители, очевидно има и народни успиватели, срещу които действат събудително будителите. Кои ли пък ще са те?
Много пък искаш да знаеш!
Да не би да искаш да изкопая дупка и да викна вътре не, че царят има незнамкакви си уши, или, че някой си има опашка? Няма да ти се уреди въпросът! В природата няма нищо случайно – някои си имат опашки, други си нямат.
Да знаеш дали питбулите имат опашки или им ги резват?
Всъщност – няма никакво значение – важното е, че могат да прегризят гръцмуля на когото им покажеш, това им е предназначението и културната мисия. Но това не е намек за будителската мисия на българската журналистика, не ме гледай така – не съм такъв човек!
Абе, има си двайсет и четвърти опашка – каквото и да ми разправят!
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна