Бях си казала, че тази година няма да се занимавам с абитуриентските балове. Защото който както иска да се облича, който каквато иска музика да слуша, който на каквото иска превозно средство да се качва, който колкото иска шум да вдига. Една вечер е такава в този живот и това е! Реших да проявявам активност единствено, ако край мен мине шумна кола с балони – да се спра, широко да се усмихна и да помахам с ръка на децата и толкова. Така и направих – на няколко пъти. Казах, че няма да се занимавам с баловете, но други не спряха да ме занимават.
Абитуриентите, според образа внушен от продуцента на даденото телевизионно предаване и редакторите на вестниците и достигащ до нас, нещастните зрители и читатели, бяха ту героични млади хора, ту верни синове, ту бедни, но горди момчета, ту… не знам още какво. Но и след тази атака на абитуриентско продуктово позициониране си казах, че няма пък, ще си мълча и не искам да се занимавам нито с абитуриентите и техните страсти, нито месец по-късно – с бисерите им в кандидатстудентските работи. (Друг път ще обясня подробно защо). И всичко това до вчера, когато в един уважаван сутрешен телевизионен блок, водещите ме запознаха с Каролина-Клер и нейната майка.
