Вестник „Вашингтон поуст” характеризира Константин Павлов по следния начин: „…един от най-даровитите интелектуалци, отказал да робува на комунистически режим, властвал в страната до 1989 година. Павлов успява да завоюва популярност въпреки тоталитарната цензура, забранявала публикуването му за период от цели 10 години, заради което творбите му са били разпространявани и четени нелегално”.
Още през 60-те години на миналия век, веднага след излизането на първите му стихосбирки „Стихове” и „Сатири” Павлов е обявен за враг на народа. Поезията му е забранена, книгите му не се издават повече от 12 години. Със своя сатиричен патос заклеймява социалистическата действителност, призовава към непокорство и свобода на духа, опълчва се срещу социалния фалш. Поезията му е лаконична, парадоксална и силна. Затова Константин Павлов е преследван, уволняван и изолиран, а стиховете му са обречени на забвение от бившата социалистическа върхушка. Повече от десетилетие те се разпространяват като апокрифна литература. Или както казва поетът, известен като големият мълчаливец на българската поезия, „повече от три десетилетия / бях в утробата на Кита”.
Освен поезия и сценарии, Константин Павлов е написал и пет пиеси - „Птици” (1968), „Бунт в неделя” (1968), „Древна трагедия” (1969)) и „Персифедрон” (1993). Две от тях - „Древна трагедия” и „Бунт в неделя” са реализирани по радиото.
„Бунт в неделя” е алегорична пиеса, която по неподражаемия константинпавловски начин разказва за състоянието на човек „в утробата на кита”. В постановката участват актьорите Татяна Лолова, Иван Иванов, Петя Силянова, Катя Паскалева, Асен Кисимов, Деса Красова. Режисьор на радиоспектакъла е Петър Дамянов.
неделя, 26 юни от 16.00 часа
