Чуйте жуженето на стършелите Румен Белчев и Вичо Балабанов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Гнездото на стършелите” – съвместна продукция на вестник „Стършел” и редакция „Хумор и сатира” на Българското национално радио! Тази сутрин се събудих в организационно състояние! В такова състияние на човек не му се прави нищо друго, освен да организира себе си и останалите. Скочих в обувките и излязох навън – в неорганизирания свят, да го организирам и подредя така, че да му е хубаво. Насреща – блондинка – абсолютно неорганизирана и неориентирана правилно блондинка, блондинките с такива мерки по това време обикновено вече спят след дискотеката. Казвам на блондинката, госпожице, предполагам, че и вие сте толкова щастлива да ме срещнете в тоя ранен час, искам да ви отправя едно организационно предложение – ние с вас да направим партия! В организационния живот не всичко тръгва гладко. Блондинката ми каза, че съм простак и ако продължавам да й досаждам, ще ме ритне. А се закачи и любопитен, да види за какво е разправията. Обяснявам му, че в момента се провежда разяснителна работа, защото с госпожицата ще правим партия, оня огледа блондинката и каза, че с удоволствие би се кооптирал към тая партия, защото много му се иска. - Видяхте ли, станахме трима – казах на госпожицата. – Вие бихте могли да бъдете вътрешнопартийна опозиция. Една партия без вътрешна опозиция е като стоножка без петдесетте си леви крака – ще се върти безпросветно в затворения кръг на партийните догми! Блондинката каза, че ще повика полиция. И докато разберем, цъфна полицай и взе да ни пита кои сме и за какво се борим. Обясних, че учредяваме партия с участието на любопитния господин тук и вътрешна опозиция в лицето на симпатичната госпожица. И, че се надяваме към нас да се присъедини мнозинството от народа или поне необходимите четири процента плюс един, за да можем да влезем в коалиция с когото трябва и да управляваме мъдро, разумно и колкото се може по-продължително. Полицаят каза, че му е писнало, ако не му забранява началството, той такива като нас директно ще ги прибира за по седемдесет и два часа, след което ще излиза в отпуск заедно с ключовете, за да не можем да излезем и да извършим други престъпления и простотии, попита госпожицата какво дири при тия идиоти, тя му рече, че идиотите сами са я намерили, подло се кооптира с полицая и се отцепи от току-що сформираната партия. Отказвам се от партийното строителство! Утре, да знаеш, ще взема да учредя профсъюз!
Тия късни мачове свършват много рано – винаги остава бира поне за още едно полувреме! А като остане – няма да се хвърли, разбира се, и така човек заспива в малките часове и сънува глупости. Сигурно защото е топло, а сигурно и защото пак ще се размина с морето, сънувах, че е постъпило предложение да се направи на морето дупка. Съвсем сериозно! И се почна дива и бурна кампания – не като кандидат-президентската. Председателите на парламентарни групи декларираха, че с дупка в морето никой в Европа нямало да иска даже да ни погледне. Такива са европейците – дай им на тях държави без дупки в морето. Симпатични репортерки се разтърчаха при бизнесмени, които да обясняват, че в деня, в който започне пробиването на дупката, моментално си вземат куфарчетата и си отнасят инвестициите в страни, на които моретата са цели и непокътнати. Юристите прелистиха старите държавни вестници, за да докажат, че предишната дупка в морето е била много по-добре изпипана от юридическа гледна точка. Инициаторите на морското дупчене отвърнаха на удара с твърдението, че дупката в морето щяла да върне на хората увереността, че на тоя свят има нещо като справедливост. И обещаха да хвърлят в дупката поне десетина-петнайсет души по вече изготвен от тях списък, за да бъдели хората още по-сигурни в съществуването на справедливостта. Социолозите тръгнаха да разпитват представителни извадки дали са съгласни да се прави на морето дупка и ако да – каква предпочитат да бъде – кръгла, квадратна, като петолъчка, или да се върнем към древните прабългарски символи. Накрая дойде премиерът и обясни, че идеята за дупката не била съгласувана с него и, че всъщност става дума не за издълбаване, ами за запълване на дупката в морето, направена по времето на Орешарски. Всъщност, възможно ли е да се направи на морето дупка? Или номерът е като със забравения софийски плавателен канал – важното е да се изкарат хората да джапат в калта и да рият нещо там, да се псуват едни други и да се млатят с лопатите, колкото да нямат време да се сетят, че никой не се е загрижил особено за светлото им бъдеще!
