В края на миналата седмица редица топслужители на Европейската централна банка настояха Великобритания да изготви в спешен порядък пътна карта след референдума в страната, предупреждавайки, че гласуването на британците да напуснат Европейския съюз ще натежи върху икономическото възстановяване на еврозоната.
В Лондон главният икономист на ЕЦБ Петер Прает посочи, че подновената несигурност от другата страна на Ламанша може да се отрази негативно на доверието сред бизнеса и потребителите в еврозоната. Той призова официалните представители на Великобритания и ЕС да придвижат бързо сделката за "развода" и заяви, че ЕЦБ е "твърдо решена" да продължи да провежда политика за нарастване на инфлацията и в защита на финансовата стабилност.
От своя страна Беноа Кьоре, който заедно с Петер Прает е един от шестимата членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, също отбеляза, че "шокът от несигурността" след британския референдума неизбежно ще окаже негативно влияние върху икономическия растеж в еврозоната, но според него е все още прекалено рано да се каже дали това ще изисква отговор от страна на централната банка. В специално неделно интервю на сайта на ЕЦБ той подчерта, че централните банки ще продължават да следят отблизо ситуацията и остават в готовност да се намесят.
Според него гласуването за Brexit води до "тройна несигурност" в Европа - във финансов, макроикономически и политически план.
Относно финансовата несигурност в краткосрочен план, Беноа Кьоре каза, че ЕЦБ разполага с инструменти, които сме готови да използваме и които, слава Богу, все още не се е налагало да приложим, но можем да активираме, за да се справим с финансовата несигурност.
Относно икономическата несигурност той отбеляза, че докато стартирането на преговорите за Brexit може да отнеме известно време, методът и времевият календар на този процес трябва да бъдат пределно ясни.
Що се отнася до по-дългосрочната политическа несигурност, Беноа Кьоре каза, че Brexit поставя под въпрос необратимостта на европейския проект. И то в момент, в който Европа трябва да даде своя отговор. Европейските политически лидери трябва да покажат, че Европа има капаците да реагира, че е има капацитет да покаже по-нататъшната вярна посока.
Гласуването за излизане на Великобритания от ЕС доведе до първоначален силен шок на световните финансови пазари, оказвайки натиск върху европейските валути (британската лира и еврото) и акции и по-специално върху банковия сектор в региона. Централните банки обаче реагираха с обещания за предоставяне на допълнителни парични средства на търговските кредитни институции и подчертаха, че имат на разположение всички налични инструменти в своя арсенал, за да поддържат ценова стабилност и запазване на финансовата система.
Миналия четвъртък шефът на Английската централна банка Марк Карни отиде дори по-надалеч, сигнализирайки, че банката вероятно ще предприеме още това лято нови стимулиращи мерки, включително и намаляване на основната британска лихва. Анализатори предполагат, че ЕЦБ може да последват нейния пример и още на заседанието през септември да намали допълнително под нулата основната си репо лихва и/или да разшири своята програма за покупки на финансови активи за общо 1,8 трлн. евро.
Президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман обаче контрира тези надежди, заявявайки в интервю за списание "Focus", че той ще се противопостави на всякакви опити за свежи парични и лихвени стимули в еврозоната. Той отбеляза, че политическият микс на ЕЦБ, който включва отрицателни лихвени ставки и месечни покупки на активи за 80 млрд. евро, вече е "много експанзивен", поставяйки под въпрос дали още допълнителни стимули могат да имат позитивен ефект.
Не виждам нуждата от допълнително разхлабване на паричната политика, подчерта Вайдман.
Тази силна съпротива на Бундесбанк прави по-малко вероятно предприемането на нови мерки от страна на ЕЦБ, тъй като Германия формира повече от една четвърт от икономиката на еврозоната, въпреки че разполага с едва едно място в 25-членния Управителен съвет на ЕЦБ.
И Йенс Вайдман призна, че гласуването във Великобритания в подкрепа на Brexit, което той определи като "грешка", може да намали леко икономическия растежа в еврозоната и в частност в Германия.
Много вероятно е да има продължителен период на повишена несигурност, допълни той, но в същото време отбеляза, че на този етап няма никакви признаци за паника на финансовите пазари и че свежи стимули от ЕЦБ няма да премахнат политическата несигурност, възникнала след британския вот.
