Илюстрация: Етиен Делесер
Във варианта "Йожен Йонеско" ученето на английски език по метода наизустяване на цели изречения е един от възможните пътища, при това с доста голяма степен на вероятност, който води към навлизане навътре в езика отвъд зоната на клишетата и изтърканите фрази за регистрация на познати неща до онази зона, където започва откривателство, до зоната на осмисляне, отстранение и отчуждение, където започват разпадането на буквалния смисъл, иронията и абсурдът. Плодът на тази странна игра с езика "на котка и мишка" е пиесата "Плешивата певица", създадена през 1948 г. и поставена за първи път на сцена през 1950-а, която обаче, необяснимо от сегашна гледна точка, не прави сензация, остава направо незабелязана, докато няколко утвърдени писатели и критици, сред които Жан Ануи и Реймон Кьоно, изрично не обръщат внимание и не насочват вниманието на театралните критици към пиесата. Почти 80 години по-късно ние се наслаждаваме на тази сложна и хем забавно изкълчена, хем парадоксално свежа, хем зашеметяващо проникновена словесна материя, която дори в най-узрелия си вид някак ясно етимологично може да бъде разчетена като извираща, потегляща от категоричен писателски талант, склонен към ирония, критичност и гротесково отражение на действителността. Театърът на абсурда е експеримент с езика, като мотивацията на този експеримент е амбицията да се стигне до същността, до есенцията, до оголения нерв.
В края на 60-те Йожен Йонеско, вече утвърден драматург на театъра на абсурда, публикува поредица от "глупавички истории", както сам той ги нарича, които е написал десетилетия по-рано заради дъщеря си Мари-Франс, когато е била малка. Историите са съпроводени от изучителните илюстрации на швейцарския художник Етиен Делесер. Тази книжка има своя собствена необичайна стратегия към четенето на книжка на детето преди лягане и една от идеите на тази стратегия е напълно обратна на обичайната – смисълът на книгата преди лягане е "да събуди детето, да го накара да мисли, да го стимулира, да го провокира, а понякога и даже малко да го измъчи".
Приказки на Йожен Йонеско са поставени на сцена за първи път едва през 1982 година в Лос Анжелис.
Приказки на Йожен Йонеско е, разбира се, пълнокръвно четиво за възрастни и актьорите Ивайло Герасков, Мая Димитрова, Петя Силянова, Илка Зафирова, Елена Русалиева, Жени Филипова и Елза Лалева ще ви покажат защо Йонеско е мислел, че театърът на абсурда е по някакъв начин естествено близък и лесно достъпен за логиката на детското мислене и възприемане на действителността.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
