Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Въздвижение на Господния кръст (Кръстовден)

БНР Новини
Джамал в село Кошов





На 14 септември Българската православната църква празнува един от Дванадесетте най-важни и почитани празници – Въздвижение на Светия кръст Господен, по-известен като Кръстовден.

Народът го е нарекъл Кръстовден не само заради „кръста“, а и защото, според фолклорните вярвания, от този ден слънцето „тръгва назад” и денят става равен на нощта. Времето става студено и започва есенният селскостопански сезон. На празника жените трябва да увият цветята в градината за зимуване, а мъжете трябва да започнат да си увиват кръста, за да не настинат. В някои райони на страната Кръстовден се нарича още Гроздоберник, защото тогава започва гроздоберът. Първото откъснато грозде трябва да се освети в църквата за здраве и плодородие.

Празникът се свързва с явяването на Господния кръст на Константин Велики. През 312 г. императорът тръгнал с войниците си към Рим, за да избави хората от мъченията на Максентий. Той помолил Господ за помощ в сраженията. При залез слънце Константин съзрял в небето сияен кръст, а вечерта на сън му се явил Божият син. Той му казал да издълбае на щитовете и шлемовете на войниците си кръстове, както и да направи знаме, което прилича на видения кръст. Императорът изпълнил казаното му и така успял да разгроми Максентий.
През 326 г. майката на Константин – Света Елена тръгнала към Йерусалим, по молба на сина си, за да търси гроба и кръста на Христос. Не след дълго тя открила пещерата на гроба и три кръста. Христовият кръст бил открит, след като чрез докосване възкресил наскоро починал човек. Малка живототворяща частица от него Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната йерусалимска църква „Възкресение Христово”. Над пещерата на гроба построили храм, който съществува и до днес. Той бил тържествено осветен на 14 септември 335 г. пред хиляди поклонници. За да успеят всички да видят кръста, епископът го е „въздвижил” или повдигнал. От там идва и името на празника.
На Кръстовден се прави водосвет и свещениците поръсват със светена вода цялата къща за благополучие. Най-възрастната жена в семейството прави Кръстова пита, която отгоре украсява с кръст. Спазва се строг пост. На трапезата има зелник, варена или печена тиква. Забранени са всякакви храни, които имат червен цвят. На празника се раздават пресни питки, за да умилостивят стихиите.
В някои райони на Тракия се прави обичай, който е подобен на Кукерите. Нарича се „Джамал”. Изработва се дървена конструкция, която прилича на камила и е покрита с черга. Маскирани младежи обикалят с „камилата” от къща на къща, като тя подскача като луда и накрая ляга на земята от умора. Стопаните я поръсват с царевица или жито и чак тогава животното се изправя. Камиларите „бръснат” с дървена сабя стопанина, „удрят” с тояги семейството и прескачат момите, момците и децата, за да са здрави. Накрая всички камилари се събират на обща трапеза.
Кръстовден е професионален празник на пожарникарите и на чекръкчиите.
Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстана, Кръстан, Кръстена, Кристиян, Кристина, Ставри.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна