Всяка кръгла годишнина на Милко Коларов съвпада, по волята на съдбата, с кръгла годишнина на най-стария музикален фестивал в България - „Варненско лято”, но с 20 г. разлика. Милко Коларов е дълбоко свързан с фестивала - не само, защото е варненец, но и защото е посветил десетилетия от живота си за неговото развитие.
На всяка кръгла годишнина той посвещава опус. През 2011 г. това беше неговата Първа симфония, творба, изпълнена с трагизъм, с „копнеж по изгубената духовност”. Няма празнични фанфари и в предишни посвещения. Парафраза за пиано и оркестър беше премиерата за 90-ата годишнина на фестивала. Наред с определено драматични внушения, финалът й носи неочаквано просветление, с почти кинематографично разтваряне във времето. Композиторът го обяснява с желано връщане към детството - спомен за операта му-приказка „Най-щастливия човек, когото познавам”, нейния финал.
Разговорът ни с композитора протече в контекста на фестивала - след авторския концерт, включен във фестивалната програма. Концертът беше изключително добре посетен, бяха изпълнени, освен Парафразата, творби от предходни години - поглед към плодотворно изминат творчески път. Те ще прозвучат в предаването.
11 октомври, 19.30 часа
