Така твърди Цветан Стоянов – литературен историк, критик, философ, преводач, писател. За него Тончо Жечев казва: „След Пенчо Славейков и Гео Милев не познавам в нашата най-нова културна история толкова страстен тръбач на новото, на модерното, на съвременното, както и толкова съкровен творчески порив, всестранно подготвен и екипиран за приближаване на нашата литература към най-високите духовни постижения на другите народи.”
Цветан Стоянов пише есето „Втората част на разговора“ през 1964 година. През 2009 година Радиотеатърът го преоткри в неговата радиоверсия. Става дума за разговор между Любен Каравелов и Христо Ботев – въображаем разговор, който не се е състоял в действителност. Но Цветан Стоянов е вярвал в разговорите.
Разговорът се провежда през нощта преди Ботев да потегли с малката си чета към потушена България. Обикновено през нощта се говори тихо, но в режисьорската версия на Иван Добчев този разговор прокънтява. Ботев иска да извърши взрив, който да порази този народ, за да го спаси и да го направи някакъв друг. Каравелов пък иска да спре Ботев, за да го спаси. Каравелов вярва в просветителството, Ботев вярва в крайностите. Разумът или лудостта? Теорията или действието?
Всяко време има своя разговор. А има и разговори, които преминават през времената. Можем да ги съставим в едно цяло, като съберем отделните им части. Всяко време изговаря своята част от разговора, но когато не намира отговорите и решенията, разговорът все продължава. И следващата част остава за следващите поколения. Така и над нас продължава да тегне въпросът, който Цветан Стоянов поставя във „Втората част на разговора“ – за страшния робски комплекс на българската нация, дори не робски, а еретически. „Еретически, понеже комплексът е бил още преди турците и робството. Още тогава в българския мозък се развили процесите, които му придали особено устройство. Оттогава България е получила своя щемпел – да бъде страна на ересите. Никъде в световната история не е имало толкова много ереси, събрани на толкова малко място“ – твърди Цветан Стоянов чрез своя Каравелов. И още пита: „И дори да се освободи тази земя... какво?... тя пак ще си бъде същата.“
Интервю на Ина Вълчанова с режисьора Иван Добчев, направено по повод премирата в Радиотеатъра на "Втората част на разговора" от Цветан Стоянов на 4 октомври 2009 година.
