Премиера на книгата „Запомнете Пловдив“от Евгений Тодоров ще се състои в Културен център Тракарт. Тя е на издателство „Хермес“ и е трети том от едноименната поредица, в която продължава описанието на Пловдив и пловдивчани от близкото и по-далечно минало.
Този път авторът ни води из югоизточната част на града – Тепе алтъ, Новата махала, Католишката махала, Лаута – та чак до Тракия…
За автора
Евгений Тодоров е журналист, драматург, режисьор и един от най-четените блогъри у нас. Неговите блогове имат вече близо 10 милиона посещения. В първата си книга – „Записки по българския преход“, и в „Тайни писма до Бойко Борисов“ той описва и коментира живота ни през последните 20 години, в „Наръчник на носталгика“ документира бита ни от времето на соца, а в превърналата се в бестселър „Особености на филибелийския характер“ се опитва да въвлече читателите в размисъл за онова, което отличава пловдивчанина от всички други.
В третия том от поредицата „Запомнете Пловдив” той продължава да описва Пловдив и пловдивчани от близкото и по-далечно минало. Този път авторът ни води из югоизточната част на града – Тепе алтъ, Новата махала, Католишката махала, Лаута – та чак до Тракия…
За книгата
Тази книга е част от един 20-годишен труд. След излъчването на над 250 часа от телевизионната рубрика „Запомнете Пловдив“ в Пловдивска обществена телевизия дойде време разказите да се превърнат в печатно слово. Тръгнахме от Джумаята – по Главната и „Отец Паисий“. Във втория том разказахме истории от Кършияка, Столипиново, Хаджи Хасан махала, сега може да прочетете истории от югоизточната част на града. Истории за бай Иван Карачомака, Мамин Кольо, Михалчо, Низама и още десетки пловдивски легенди. И за забравени обикновени хора, които могат да ни бъдат нравствен пример днес.
И без тези три тома за града ни със сигурност има най-много книги със спомени от миналото – по-далечно или по-близко.
Може би виновен за това е Никола Алваджиев, който с „Пловдивска хроника“ даде началото.
Кой ли не си е пожелал да пише като него? Той е като Гогол с неговия „Шинел“ – едно начало, след което тръгва една цяла литература.
А дали това, което пишем, е литература? „Пловдивска хроника“ дълго време не е издавана, защото била „жанрово неизяснена“ – нито белетристика, нито история, нито документалистика. Някои казват, че било краезнание.
Да бъдеш краевед, днес не е модно. И самата дума сигурно звучи странно в ушите на новите артмениджъри, които се чудят защо още употребяваме думата „махала“, след като има такава прекрасна дума като „локация“. И защо пишем краеведски съчинения, а не организираме фестове, флашмоби и пърформанси из вече многобройните артпространства...
Дали да не сменим „краевед“ с „локал сторис мейкър“ или нещо подобно? За да сме в крак с времето.
И все пак: да запомним онзи Пловдив, който вече го няма. Пловдив на нашите бащи и деди. Струва си. Тази книга ще ви помогне...
Авторът
