Историята на професионалната българска музикална култура е кратка и – по тази причина – лесно обозрима. Сред нейните пионери са Емануил Манолов, автор на първата българска опера, и Добри Христов, автор на доста обемно творчество в областта на хоповата, солово-вокалната, музика, с много голям принос в духовната музика.
И двамата са до голяма степен автодидакти. Добри Христов е усвоявал музиката благодарение на огромния си интерес и собствени усилия за вникване в тайните ѝ. В църковния хор например, където е пеел, преписвал щимове и така усвоявал тайните на хармонията и на линеарното гласоводене. Явява се на конкурс за стипендия – за обучение в Прага. Не печели конкурса, но възмутени варненци, негови съграждани, събират нужната сума и той заминава в града на Сметана и Дворжак.
Не по-малко вдъхновяващо е и самообразованието на Емануил Манолов. Получава някои музикални умения в родния си град, Габрово, заминава за Москва, учи 3 години в Московската консерватория, след което заминава на Сръбско-българския фронт като капелмайстор. И двамата, както и всичките им съвременници, а и творци от следващото поколение, учили в чужбина, се връщат в Родината – да вложат усилия и умения за изграждането на нова България.
Творчеството и на двамата носи белезите на специфичния български романтизъм – не просто като стилистика, а главно като вдъхновение, тематика, влияния на фолклора.
В предаването ще бъде излъчена операта „Сиромахкиня“ на Емануил Манолов, вокални произведения на Д. Христов и две от малкото му симфонични творби.
