В предаването ви предлагаме музика от английския бароков майстор Хенри Пърсел, известен като „Британският Орфей“ - ще можете да чуете неговото произведение в жанра семиопера с интригуващото заглавие „Кралицата на феите“, създадено през 1692 година. За онези от вас, които се затрудняват да определят жанра семиопера или в превод „полуопера“, ще кажа, че той е характерен за английския музикален театър през ХVІІ в. и съдържа говорни диалози, музика и танци.
Пърсел пише своето най-голямо театрално произведение като „превъплъщение“ на Шекспировата „Сън в лятна нощ“ и успява да завладее тогавашната публиката с пищността и изумителните си сценични ефекти. Разбира се, и с непреходната красота на музикалните идеи. Партитурата веднага след смъртта на Пърсел е загубена и въпреки, че Кралския оперен театър „Ковънт гардън“ дава голяма награда, ръкописът е открит едва в началото на ХХ век. Но това завръщане е белязано с нов бляскав успех!
Със записа на спектакъла на Кралския Датски театър в Копенхаген ще се пренесем в един приказен свят с вълшебни герои и изтънчена музика. В ефира ни ще оживеят шекспировите Оберон и Титания, Лизандър и Хермия, Нощта и Мистерията, четирите сезона и още лудо влюбени Богове и царе, елфи и феи, както и селяни, гордо пазещи своята чест. Съществуват предположения, че автор на либретото може да е популярния по това време актьор Томас Бетертон или драматургът Елкана Сетъл, по-известен като автор на пиесата „Царица Мароко“ (1673). В музикалните номера на „Кралицата на феите“ можем лесно да открием алегорията и феерията, фантастиката и изтънчената лирика, буфонадата и фолклорно-битовите епизоди, песни, танци, шествия и фойерверки.
Ето накратко съдържанието на „Кралицата на феите“: Царя на елфите Оберон изпраща своя пакостлив, но умен и верен придворен слуга Пук с поръчка. Той се озовава в красив стар театър, където всичко е подредено за началото на театралната пиеса: публиката е заела своите места, а оркестърът вече свири. Пук вижда възможност за малка шега и скоро започва да ръководи пиесата на сцената. Започва с Кралицата на феите, която губи своите крила. За да си ги получи обратно, трябва да разбере какво е да си жена – да бъдеш смъртна. Тя скоро открива, че да живееш като простосмъртните е доста объркващо и стресиращо, но в същото време може да бъде и доста красиво и вълнуващо. А с Пук на сцената наистина не знаеш какво може да ти се случи! Предимствата и недостатъците на женския живот на земята са представени в различни епизоди в музиката на Пърсел, където пиян поет например отговаря на проститутките под уличните лампи. Или пък ако бракът е проблемен, в двойката липсва желание и в леглото им има хъркане и други физиологични нелицеприятни явления (!?). В същото време впечатляваща и добре осветена фигура на Мадона влиза на сцената, но пък става ясно, че изглежда като проститутка. Но има и епизоди, в които всички изглеждат като феи и нимфи. Слушайте семиоперата, за да разберете как Кралицата на феите ще си върне вълшебните крила.
A ето имената на изпълнителите в спектакъла на Кралския Датски театър в Копенхаген: Мария Кеохане, сопран - Кралицата на феите и Пролетта; Син Бундгорд, сопран - Юнона, Птицата и Луната; Даниел Карлсон, тенор – Ангел и Кралицата на феите; Никълас Мълрой, тенор – Ангел и Есента; Ед Лайън, тенор – Черната фея, Лятото и Любовният интерес; Хенинг фон Шулман, бас – Мопса и Хименей, Питър Харви, баритон - Птица, Лято и Пастир; Якоб Блох Йесперсен, бас - Пияният поет, Ангел и Зимата; актьорът Оле Лемеке – Пук. Съпровождат ансамбъл Кончерто Копенхаген с диригент Ларс Улрик Мортенсен.
