Предлагам Ви пиано изпълнения на Джордж Гершуин – най-популярния композитор на Америка, известен и като блестящ пианист. Заедно с прелюдиите, симфоничните творби, операта, музиката към филми, театрални спектакли и песните, които пише, Джордж Гершуин в краткия си, подобно метеор живот, е намерил време и да прави „записи“ и на механично пиано. Този уред, който и до днес смайва мнозина, въпреки, че вече сме привикнали към какви ли не технически чудеса. Музикалният инструмент, послужил като алегория в сюжетната линия в творби на Габриел-Гарсия Маркес, Кърт Вонигът, Никита Михалков, Хуан-Антонио Бардем, чичо на големия актьор Хавиер Бардем. На границата между 19 и 20 век механичното пиано е било скъпо удоволствие, последен вик на модата. Клавишите на пианото сами се движат, тъй да се каже – сами свирят, като се задвижват от механизъм, подчинен на въртящи се ролки със завита на руло перфорирана хартия. Перфорацията на хартията се прави от автоматично устройство, когато пианистът изсвирва на механичното пиано дадено произведение. И така – всеки изсвирен на механичното пиано тон има своя аналог, под формата на направена на точното място дупка, перфорация на хартията. С една дума – това е първичен вариант на МИДИ технологията в съвременните реални или виртуални електронни музикални инструменти, които групово или поединично могат сами да свирят. Принципът е същият, но вместо навита на руло хартия, като информация за запис и възпроизвеждане днес се използват електронни, цифрови данни и импулси. За щастие, перфорираната хартия, с изпълненията на Джордж Гершуин, през световни превратности и кризи е съхранена. И ето, че днес с помощта на специално конструирани преобразуватели, музиката на Гершуин оживява, благодарение на изработения към края на 20-ти век роял, „Ямаха – Дискклавир“. Дискклавирът на Ямаха превежда на свой език продупчената хартия и я изсвирва, прочита я, но със звук, адекватен на нашето време. Сто години се превръщат в миг. И чуваме, сякаш е някъде наоколо, при нас, тук сред нас, Джордж Гершуин да свири точно в този миг.
„Всичко е чудо, бе казал навремето Федерико Фелини, просто, трябва да го забележиш“.
