Артист от световна величина, талантлив и сърдечен човек, Стефка Евстатиева разказва за най-важните „стъпала“, които е изкачила в своя успешен творчески път с невероятна скромност и чувство за хумор. Пяла е на всички големи оперни сцени, а в репертоара и́ са главните роли в „Аида”, „Отело”, „Силата на съдбата”, „Дон Карлос”, „Бал с маски” от Верди, „Дон Жуан” от Моцарт и още много други.
Родена е в Русе, макар семейството и́ да живеело в Силистра – града, в който е израснала. По-късно тя пътува всяка седмица до Русе, за да учи контрабас. Искала да се занимава с пеене, но гласът и́ все още бил в период на промени, характерни за тийнейджърската възраст. Посъветвали я да започне с някакъв инструмент. Кандидатствала в Музикалното училище, приели я и известно време учила контрабас. После се отказала и завършила гимназия в Силистра, а след това – Националната музикална академия в София, в класа на Елена Киселова. Всички тези моменти г-жа Евстатиева намира за важни и с усмивка се връща към някои от тях. Прави го и на интервюто за Радио България, което беше записано през 2016 г., когато тя беше в София.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Родила съм се на фестивал – разказва известната оперна певица. – Баща ми като хорист в смесения хор на Силистра трябвало да вземе участие в Събор на кайдунавските хорови състави, който се провеждал в Русе. Майка ми, която е русенка, настояла да тръгне с него. Пътували с кораб по Дунава. Дали това е причината, не знам, но ме родила в Русе, по-рано от предвидения срок. След години първото ми появяване в оперен театър беше отново в Русе. Там се родих отново като артист. Може да се каже, че имам два родни града, защото еднакво ги обичам. По-късно наистина имах възможност да пея в големите оперни театри – Ковънт гардън, Ла Скала, Метрополитън, всички големи сцени в Европа. Само в операта в Сидни не съм пяла. Винаги съм избирала репертоара си така, че да бъде подходящ за гласа ми и никога не съм правила компромиси в това отношение. Определят ме като лирико-спинтов сопран. Предлагали са ми да изпълнявам и драматични роли, но съм отказвала. За мен пример за драматичен сопран винаги е била Гена Димитрова. Била съм много предпазлива да не приема роля, с която няма да мога да се справя.
Ария на Маргарита из оп. „Мефистофел“ от Ариго Бойто
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
От края на 70-те години на ХХ век до началото на новото хилядолетие Стефка Евстатиева работи изключително активно. Често и́ се случва, след като е слязла от сцената, да лети с часове, за да се окаже на другия край на света за поредния ангажимент – Бразилия, Чили, Венецуела, цяла Северна Америка и, разбира се, цяла Европа. Има и много приятели сред своите сценични партньори, преживяла е безброй интересни истории. Ако ги събере в книга, коя не би пропуснала в никакъв случай? Отговорът отново е поглед към началото.
Ария на Лиза из оп. „Дама Пика“ от Пьотър Илич Чайковски
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Имам приятели, които отдавна настояват да опиша живота си в книга, но писането някак не ми е в природата. Преди време все пак бях решила да го направя. Исках да започна от една снимка, но албумът изчезна. Беше моят първи албум, а на първата му страница бях сложила снимка на майка и татко със сценични костюми – като участници в някакъв водевил. По онова време майка ми е била бременна с мен. Това е моето първо излизане на сцената, макар и в „скрита картинка“. Ако пиша книга, непременно бих разказала и как влязох в Русенска опера. Бях в Русе, на сватбата на моя братовчедка, където беше и известният тенор Кирил Кръстев. Запознаха ме с него и той попита какво мисля да правя. Отговорих, че искам да остана в майсторския клас на Академията, да науча роли, а той каза: „Виж какво, момиче, роли се правят само в театъра”. Когато обявиха прослушване отидох, приеха ме и започнах като стажантка. Не след дълго имах своя първи голям успех. Това беше 1971 г., а през 1974 г. се явих на Международния конкурс „Чайковски“ в Москва – много важно стъпало в творческото ми развитие. Отидох „с празна кошница“, дори не носех нотния материал за трети тур, каквото беше изискването, защото не ми се вярваше, че ще стигна до него. Там ме чуха много хора, след това ме поканиха на конкурси, заговори се за мен. Бях щастлива, че у нас ме поканиха да пея на фестивал в Стара Загора, спечелих и други певчески състезания, постепенно започнах да се утвърждавам като изпълнител.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Повече от две десетилетия Стефка Евстатиева живее в САЩ, където през последните 15 години работи с Български детски хор и училище „Гергана” – Ню Йорк.
Съвсем случайно стана, че заживях със семейството си в Щатите. Беше кризата в България, аз имах много ангажименти в Канада и САЩ за дълъг период. Със съпруга ми решихме да наемем жилище, за да може дъщеря ни да посещава училище. Първо бях в Далас, после имах ангажимент в Метрополитън, постепенно устроихме живота си там. Но в България ми харесва. Както виждате, ремонтирам апартамента си и се надявам скоро да си дойда отново. Колкото до хор „Гергана“, той беше основан по идея на моя ученичка – Гергана Велинова (джаз певица), която мечтаеше да направи български детски хор. Като дете тя е пяла в „Пим Пам“ и по този модел направи хора. По-късно Гергана се премести в Канада. Оттогава и до днес диригент е Красимира Иванчева. Репертоарът ни е само от български песни, дори оригиналите на английски език превеждаме на български. Преводите прави много успешно Валентин Хаджийски – учител в българското училището. Тази година ни поканиха в Париж, да участваме в отбелязването на 10- годишнината от основаването на българското училище там. Канят ни и да изпълним една песен с Ню Йоркската филхармония, а аз вероятно ще съм солистка. Имаме три детски възрастови групи, смесен хор за родители, музикален театър. Прекрасно е с децата и колегите, много ги обичам и просто не остарявам сред тях.
От края на 70-те години на ХХ век до началото на новото хилядолетие Стефка Евстатиева работи изключително активно. Често и́ се случва, след като е слязла от сцената, да лети с часове, за да се окаже на другия край на света за поредния ангажимент – Бразилия, Чили, Венецуела, цяла Северна Америка и, разбира се, цяла Европа. Има и много приятели сред своите сценични партньори, преживяла е безброй интересни истории. Ако ги събере в книга, коя не би пропуснала в никакъв случай? Отговорът отново е поглед към началото. 
