Би трябвало всички вече да сме наясно какво представляват тези споразумения, всеобхватни, за търговия между ЕС и други държави или общности. Споразумението с Канада вървеше паралелно с преговорите със САЩ, а всички знаем, че споразумението със САЩ е в криза в момента, в застой. Най-вече трябва да се има предвид, че това е поради нежелание от двете страни. Първо беше поради нежелание на Европейския съюз, сега можем да кажем, че това нежелание на ЕС се среща с почти същото, може би и по-голямо нежелание, на новата администрация на САЩ, лично на Тръмп. Така че сме наясно за какви залози става дума.
Това споразумение с Канада практически няма слаби места. То няма спорни места и няма проблеми от гледна точка на традиционните опасения, свързани с този тип споразумения между по-малка и по-голяма държава.
Нека да го кажем така, много хора се страхуваха, не много разумно, но признавам, че страхът е имал някакво основание, когато се подписва такова споразумение със САЩ - нещо много голямо, между другото, по-малко като икономическа единица от ЕС, но европейците, особено българите, изобщо не мислят по този начин. Те разсъждават как голяма Америка ще смаже по-малка Европа, а всъщност Европа е по-голяма.
Но Канада във всяко отношение е много по-ясен и очевиден партньор. Критериите в Канада за защита на потребителя, екологичните критерии, са в някои отношения по-високи от европейските. Същевременно всички изчисления показват безспорни ползи. Само си представете, че Канада ще отвори това, което ние наричаме обществени поръчки, за европейски фирми и си представете какъв ще бъде ефектът.
Чуйте още по темата от разговора на Лили Големинова с евродепутата Светослав Малинов.
