Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Отдаденост“ – изложба, посветена на Пенка Касабова

4
Пенка Касабова и Борис Христов

Благородна, интелигентна, образована и невероятно пламенна личност, Пенка Касабова остава в историята като „педагог на педагозите“, но и като жената, която има специално място в сърцето на световноизвестния бас Борис Христов. Тя си отива от този свят през 2000 г., оставяйки „кошер“ от последователи и огромна следа в историята на педагогическото образование у нас. Родена е в Стара Загора през 1901 г., в семейството на български учител. Като дете мечтае да стане астроном, но завършва педагогика в National College of Education, Chicago Kindergarten College. В края на живота си казва, че не съжалява за своя професионален избор да се отдаде на децата. „Отдаденост“ е и заглавието на експозицията, която беше открита преди дни в къщата-музей „Борис Христов“ и може да бъде видяна всеки делничен ден до 22 март. Автор на изложбата е Елена Драгостинова – директор на музея. Тя е подбрала архивните снимки, както и текстовете към тях, взети от книги на Пенка Касабова, изграждайки увлекателен документален разказ за живота на тази необикновена жена.

Пенка Касабова е известна преди всичко като голямата любов на Борис Христов – разказва г-жа Драгостинова. Те са се запознали през 1937 г., а на 1 март 1938 г. са си разменили мартеници и тогава е било тяхното първо откровение, първото им обяснение в любов. Точно затова избрахме да открием изложбата на тази дата. До 92-годишна възраст Пенка документира всички триумфи, всички драматични моменти в световната кариера на Борис Христов, макар и от дистанция. Събирала е различни отзиви, изрезки от чуждестранни вестници. Така е сътворила дневника си, който оставя на известната поетеса Леда Милева (дъщеря на нейния брат Гео Милев). Молбата ѝ е той да бъде публикуван след като и последният човек, който би могъл да бъде засегнат, си отиде от този свят. Спазвайки тази етика, Леда Милева го издаде през 2012 г. под заглавие „Любов и талант“. За съжаление, скоро след това г-жа Милева почина. Продължавайки делото, нейната снаха Виолета Цонева събра всичко, останало от Пенка Касабова. Част от архива подари на Музея на образованието в Габрово, друга - на къщата-музей „Борис Христов“. Реших, че е време да споделим тези спомени и направих проект, който получи субсидия от Министерството на културата. Дейността на Пенка Касабова като „педагог на педагозите“ е цяла вселена и ние ще продължим да обогатяваме експозицията.


На 18-годишна възраст, по настояване на своя баща, Пенка завършва курс за детски учителки при Елисавета Кларк, дъщеря на първия американски мисионер в България, създателка на Американска детска градина у нас и школа за педагози към нея.

СнимкаПенка Касабова идва в София и започва своето обучение, а по-късно тя самата преподава на бъдещи педагози. „Ръката, която люлее люлката, управлява света“ – тази мисъл, често изричана от мис Кларк, вдъхновява младата жена и тя неуморно работи за укрепване на връзката дете-родител-учител-общност-държава. След като завършва университета в САЩ, се завръща в родината и започва да основава детски градини в цяла България. Прави и летни детски градини в селата. Има една снимка на деца, качени на платформата на камион. Платформата е украсена със следния надпис: „Детската градина е градина от деца“. Пенка е била убедена, че детската градина не бива да замества училището, а децата трябва да бъдат възпитавани чрез внушения за ценностите и етиката във взаимоотношенията, чрез музика и игри и по този начин да се осъществи плавен преход към училищното обучение.  През цялото време тя се стреми да открива дарбите на своите възпитаници, да ги насочва към подходящи професии.

Прави това и с един млад юрист
Борис Христов. Успява да го въведе в своя интелектуален кръг, насърчава го да зареже правото и да замине да учи в Италия, съзнавайки, че така се обрича на самота. Има една снимка от Петковден, когато тя празнувала имен ден. Борис Христов точно ѝ е подарил прекрасен пръстен и преди да ги снимат ѝ прошепнал да държи ръката си така, че всички да видят пръстена. Има и още много такива вълнуващи моменти, съхранени в снимките. Нарекох изложбата „Отдаденост“, защото тя наистина е била отдадена изцяло на любовта си към Борко, както го е наричала и на педагогическата си дейност. Почина месеци преди да навърши 100 години. Последният надпис в изложбата е цитат от нейна книга :„Мечтаех да стана астроном, но открих звездите тук, на земята децата, тези чисти душици. Разбрах, че съм родена да върша това да възпитавам деца и бъдещи личности.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Горещи теми

Войната в Украйна