Честит Международен ден на жените на онези, които го празнуват, поздрави и на другите, които отбелязват учредяването на Обществения комитет за екологична защита на Русе, откриването на летището „Шарл дьо Гол” в Париж или 100-годишнината от началото на Февруарската революция в Русия. Започвам обаче с Деня на жените, понеже председателят на Европейската комисия отново ни напомни, че очаква да предложим новия български еврокомисар и почти ни нареди той да бъде от женски пол. Ето това ме хвърли в дълбок размисъл.
Най-напред се запитах господин председателят какво събира – харем или комисия, която да ръководи делата на половин милиард европейци. Ако толкова го е закъсал за жена, по-добре е да се обърне не към правителството, а към мешерето, пък да го заведат край Димитровград и да му спазарят на сметка някоя булка – хем хубавелка, хем със занаят. Може да съм луд, но ми прозвуча поне двусмислено изречението, че искал жена, понеже в онази комисия мъжете били достатъчно. Ако той сам се е оградил с тези мъже, това е намек за едно. Ако някой друг му ги е наложил, това означава, че някой командва него, макар че той командва нас. А иначе уж по принцип всички в съюза щяхме да бъдем равноправни...
